Естерхази вдигна ръка до очите си. Замисли се за момент. Къде, по дяволите, беше виждал той този тип?
— Питу! — сети се най-после. — Не си ли наистина бившият полицейски комисар?
— Да, аз съм — кимна раболепно посетителят, едва сега поздравявайки и дамата с дълбок поклон. — Наистина съм Питу, синът на евреина Соломон, с когото имахте навремето някои и други сделки.
— Не си спомням такива сделки — сряза го студено Естерхази. — Вашият баща не се държа както следва, имах маса неприятности заради него…
— Той е мъртъв — забеляза на свой ред сухо Питу — и никой не може да бъде отговорен за това, което е вършил приживе.
— Да, научих, че е умрял. Опитал се да извърши атентат против Зола върху Новия мост, но не сполучил, а сам станал жертва на деянието си. И с това ми направи лоша услуга. Моите врагове в Париж разпространиха, че аз съм инсценирал въпросния атентат…
— Навярно това ще е било долна клевета — поусмихна се иронично Питу.
— Така е! Но кажи ми сега, какво те носи при мен?
— Ще ви кажа незабавно, графе, стига да ми разрешите да останем насаме.
— Госпожата няма да ни смущава.
— Както заповядате, господин графе. Ще говоря в такъв случай и пред дамата.
Питу се умълча за момент. После приседна след дадения му знак на един стол до масата, а Естерхази зае старото си място на канапето.
— Считам за свой дълг да ви съобщя, графе, че се намирате в голяма опасност.
— В опасност! Каква може да бъде опасността?
— Господин Естерхази — пошепна Питу, приближавайки стола си до канапето и хвърляйки неспокоен поглед към вратата, — господин графе, в Париж има едно лице, което не трябва да влезе във връзка с вашите врагове, ако не желаете да бъдете погубен.
— И кое е това лице?
— Една жена!
— Жена ли? Няма нито една жена, от която да се страхувам!
— Тогава някой призрак, някоя умряла, която вие отдавна считате за погубена.
— Говори ясно! Не прави зловещи алюзии, не ми харесват.
— В такъв случай, господин графе, навярно си спомняте за жена на име Клаудина?
Естерхази трепна. Той побледня и така се измени, че Габриела се наведе към него:
— За Бога, какво ти стана? Нима тази Клаудина може да бъде толкова опасна?
Естерхази стана и закрачи с едри крачки из стаята.
— Трябва все пак, скъпа ми Габриела, да те помоля да ме оставиш за малко насаме с този господин…
Тя безмълвно стана от канапето и се насочи към вратата. Напразно спря и хвърли въпросителен поглед към Естерхази. В този поглед се четеше ревност. Младата влюбена жена не можеше, естествено, да помисли нещо друго, освен че Клаудина е бивша любовница, която сега претендира за правата си. В последния миг Естерхази се приближи до Питу, който също беше станал.
— Видя ли Клаудина? — запита той с разтреперан глас.
— Да, господин графе, видях я и разговарях с нея.
— И какво ти каза тя?
— Разказа за онова писмо, което вие сте й заплатил със сто хиляди франка. Дал сте й чек и този чек сега се намира в ръцете на Матийо Драйфус!
— Проклетница!
— Клаудина е готова да каже пред правосъдието, пред цял свят, че писмото, което е написал Драйфус, е било предадено от нея с намерение да бъде фалшифицирано и да бъде представено от вас като писмо на капитан Драйфус.
— Не е вярно! — кресна Естерхази и се заозърта като хванат в капан звяр. — Това не е вярно! Предателят Драйфус лично е написал това писмо. Той беше справедливо наказан и ще завърши глупавия си живот на Дяволския остров.
— Твърде е възможно, господин графе — съгласи се Питу, — само че ако откритията на Клаудина не го някак си освободят и не изпратят друг на негово място…
Естерхази рухна върху канапето с глухо ръмжене. После се спусна към вратата и я заключи.
— Питу — започна той с глас, задавен, от ужас, — както виждам ти си беден и се нуждаеш от много неща. Искаш ли да спечелиш пет хиляди франка?
— Пет хиляди? Не. Естерхази го изгледа изумено.
— Може би искате да кажете, господин графе, петнадесет хиляди?
— Ах, все пак си ме разбрал — пошепна черният майор с облекчена въздишка. — Разбираш за какво става дума.
— Клаудина трябва да онемее — отговори тихо гърбавият.
— Трябва да бъде премахната — уточни Естерхази.
— Как ще извършиш това, си е твоя работа. Не искам обаче, убийство… Не. За нищо на света не искам престъпление, тръпки ме побиват от подобно нещо. Но на тази жена ще трябва да й се попречи на всяка цена да свидетелства срещу мен и затова ще имаш грижата ти, Питу!
— С други думи, господин графе — обобщи гърбавият през смях, — убий я, но да не я боли!