Естерхази се престори, че не чува тази забележка.
— Имам още една мисия за теб — продължи той.
— Чекът, който се намира у Матийо Драйфус, не трябва да остане в неговите ръце. Ще трябва да ми върнете този чек, пък ако ще и да го откраднете.
— По-дяволите, господин графе, това не е лека работа. Чек от сто хиляди франка не се държи върху масата. Матийо Драйфус навярно го пази добре.
— Полицаите, както и престъпниците, умеят добре да отварят чекмеджетата и да се провират нощем в чуждите къщи…
— Времената днес са такива, че човек се учи на всичко — забеляза дълбокомислено Питу. — Тук сте прав, господин графе. Ние, пазителите на закона, трябва да преминем през училището на престъпниците, иначе не бихме били добри полицаи.
— Е, добре — поде нетърпеливо черният майор. — Ако успееш да отстраниш жената и ми донесеш чека, ще ти заплатя петнадесет хиляди франка, както поиска…
— Дайте ми малък аванс, господин графе… Естерхази извади от портмонето си банкнота от хиляда франка.
— Вземи това засега — подаде той банкнотата на Питу. — Когато ми дадеш доказателства, че Клаудина не съществува вече, ще ти дам пет хиляди франка, а остатъка — когато ми донесеш чека.
Гърбавият пое банкнотата и бързо я скри в джоба на палтото си.
— Разбрахме се — кимна той. — Надявам се, че ще останете доволен от мен.
— В такъв случай ще останем приятели и в бъдеще. Аз се нуждая от интелигентен човек, който да е в състояние да ми служи.
— Знаете, господин графе, че бях полицейски комисар. Бих могъл без големи усилия да върша това.
Естерхази изтри изпотеното си чело.
— Надявам се, че ще останем доволни един от друг — повтори, — само се помъчи да изпълниш колкото може по-добре и по-скоро двете мисии, с които те натоварвам. Не идвай вече в тази къща. Враговете ми биха могли да заподозрат нещо. Пиши ми на адреса на госпожа Габриела и ми посочи къде мога да те намеря.
Питу се поклони. След като направи няколко опита да се сбогува с графа, който се престори, че не го вижда, Питу напусна къщата. Отправи се към съседния ресторант и докато вечеряше, набеляза плана, който трябваше незабавно да изпълни.
Най-напред реши да премахне Клаудина. Налагаше му се да действа с насилие, да извърши долно престъпление. Но Питу не беше човек, който можеше да се спре пред нещо.
След като се навечеря, той тръгна към изоставената си бащина къща. Когато влезе, в коридора си събу обущата. Под стълбата намери старо въже. Взе го със себе си, знаеше, че ще има нужда от него. Подобно на хиена, която чувстваше плячката си наблизо, Питу се ослуша.
Минаваше полунощ. Той бе уверен, че Клаудина отдавна е заспала. Вратата на мансардата не беше заключена. Отвори я безшумно. Луната осветяваше всяка негова стъпка. Наистина не беше се излъгал. Бледата жена лежеше върху окъсания сламеник, който старият Соломон не бе успял да вземе със себе си в гроба. Ръцете лежаха на гърдите й. Навярно тя сънуваше, защото полуотворените й устни мълвяха нещо неразбираемо. Питу се наведе над нея и се вслуша. Той успя да чуе как заспалата мърмореше:
— Прости ми, Драйфус… прости ми… съжалявам!
— Тя сънува своя някогашен любовник — разбра гърбавият. — Аз съм добро момче, няма да смутя съня й. Нека умре така, със своя Драйфус на устните си!
Той се огледа наоколо. В къщата владееше абсолютна тишина. Отникъде не се чуваше никакъв шум. Тогава се хвърли върху жената. Коляното му притисна слабата й гръд и със сила, каквато никой не би заподозрял у него, гърбавият върза ръцете на жената една до друга.
Клаудина се пробуди и нададе страшен вик.
— Боже господи!… Ти искаш да ме убиеш! — изпищя нещастницата.
Питу не отговори. Сега беше зает с връзването на краката й. Само след няколко мига горката Клаудина не можеше вече да помръдне от мястото си.
— Сега може да предадеш граф Естерхази, ако искаш — изсмя се Питу подигравателно. — Кажи тайната си комуто искаш, ако ще и на дявола, когато стигнеш в царството му.
— Убиец! — изхълца бледата жена.
Клаудина напразно се опита да освободи ръцете си. Мизерникът я беше вързал здраво. Виковете й отекваха зловещо в пустата къща, чиито прозорци бяха затворени. Питу извади от джоба си кибрит.
— Студено ти е, бедна Клаудина — каза той иронично, — искам да те постопля малко.
— Господи! Какво правиш? Искаш да ме подпалиш? Да ме изгориш жива?
— Представи си, че си вдовица на някой индийски махараджа — обясни безчовечният гръбльо усмихнато, — и че си поставена върху клада, за да се съединиш чрез смъртта със своя съпруг. Утешавай се с мисълта за Драйфус! Не ще мине много време и ти ще се съединиш с него на другия свят.