— Ах, не от смъртта се плаша — отговори Клаудина Лорет. — Живях толкова мизерен живот, че не съжалявам за него, но ми е жал за злото, което направих на Драйфус. Не ще мога да открия на хората, че той е невинен… Невинният страда на Дяволския остров и затова няма да намеря спокойствие и в гроба.
Дяволът в човешки образ се разсмя високо. Клаудина не отговори нищо. Устните й зашепнаха полугласно молитва.
Питу запали клечка кибрит. Хвърли я върху куп хартии в един от ъглите на стаята. Огънят пламна веднага. Питу се приближи до огъня и хвърли върху него слама и стари дрехи. Топлината и димът изпълниха всичко наоколо.
Питу спря още веднъж до жертвата си.
— Умри — рече той жестоко, — умри и нека в живота не тържествува правдата и невинността, а престъплението и лъжата! Драйфус ще загине и Естерхази ще бъде победител…
— Господ няма да прости това — отвърна нещастната жена с неподозирано енергичен глас, който не издаваше никакъв страх от смъртта. — Ако ти мислиш, че във Франция не съществува правда, ако мислите, че можете да убиете всички ония, които ще отстояват правата и светата кауза на невинния, аз казвам на теб, дяволе: „Ще дойде денят, когато ръката на провидението ще срази всички виновни, а Драйфус ще бъде все пак свободен и на негово място ще отиде Естерхази. Тогава и само тогава ще намерят спокойствие в гроба всички жертви на черния майор. Запомни, мизерен убиецо, и предай на ония, които плащат за това ти злодеяние, че нашите духове няма да ви оставят на мира, докато не отплатят достойно за вашите беззакония и убийства. А сега се махни от очите ми. Остави ме поне да умра спокойно!“
— Непременно ще си отида и при това радостен — отвърна иронично Питу. — Тук започва да става неприятно. Чуваш ли как огънят пращи, усещаш ли как пушекът дави гърлото… Тази къща е била построена с проклятия, проклета е и сега, и в този момент става свидетел на едно престъпление.
С тези думи Питу се оттегли до вратата. Ръката му държеше дръжката, за да я отвори. Той хвърли още един поглед към нещастницата, осъдена на смърт…
В този миг някой го удари с юмрук силно по гърба. Питу бе така здраво халосан, че полетя като топка сред стаята и се просна като мъртъв на пода на три крачки от Клаудина. Тогава се дочу още един глух удар. Някой блъсна вратата на мансардата и я заключи отвън. Питу скочи като ужилен и се приближи до вратата, но тя беше залостена здраво.
— Хвана ли се, Питу? — викна подигравателен глас. — Хвана ли се в собствения си капан!
После той чу бързи отдалечаващи се стъпки по стълбата.
— Милост — викна, — милост, оставете ме навън… Чуйте ме… имам пари… ще ви заплатя, ако ми върнете живота… Знам, кой си ти, убиецо! Ти си Ла Бриер, префекта на парижката полиция!… Гръм и мълния, димът ме задавя, огънят ме обгаря… Ще блъскам в нея, докато ми се разкървавят ръцете… Горя!… Умирам от пожара, подпален от мен! Ума си загубвам!… Помощ, помощ!…
Но отчаяните му викове отекваха напразно, така, както по-рано виковете на неговата жертва.
И между дима, който се издигаше при светлината на огнените езици, които все повече се сгъстяваха, той видя Клаудина да се надига от сламеника и я чу да вика сподавено:
— Твърдиш ли още, мизернико, че няма господ? Мислиш ли, че няма правда и престъплението остава безнаказано? Ха-ха! Ще умрем заедно… Две жертви на провидението, заради нещастния Драйфус!
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ДНЕВНИКА НА ДРАЙФУС
Най-после получих хартия, а също и списания. Днес вали небивал дъжд.
Всичко за мен е болезнено, тъй е окървавено сърцето ми. Смъртта би била голямо облекчение, но нямам право да мисля за нея.
Още нямам нищо от моите близки. Какво ли прави Андре?
Най-после получих писмо от жена си, от семейството си. Пристигнало е към края на март. Значи, са необходими повече от три месеца за получаването на едно писмо.
Как във всеки ред се чувства болката на всички вкъщи! Сега още повече съжалявам, че писах още при пристигането си тук и се оплаквах на жена си. Трябва да мога да страдам сам, без да споделям с ония, които и без това страдат заради моите терзания.
Получих, слава Богу, кухненски принадлежности и заръчаните в Каена консерви. Материалният ми живот е напълно безразличен, но ще успея ли да поддържам така силите си…
Тук прекъсвам дневника си, за да дам няколко извлечения от писмата на жена си, които получих на 12 юни. Тези писма са пристигнали в Каена в края на месец март и после отново са били препратени във Франция, за да бъдат прочетени в министерството на колониите, както и на войната. По-късно жена ми е била уведомена да предава в министерството-на всяко 25 число от месеца писмата, предназначени за мен. Забранено й е да пише за работи и събития, известни дори на всички. Писмата й са четени, разследвани, минавали през много ръце и често пъти не достигат до мен. Те не можеха да имат интимен характер.