Адвокатът Лабори се отказа от изслушването на седемте офицери, които съдиха майор Естерхази и настоя да се изслушат показанията на Драйфусовите съдии. Между свидетелите е призован и Казимир Перие, бивш председател на републиката.
Освен това той прочита писмо на министъра на правосъдието, в което се казва, че Министерството на войната не е било упълномощено от Министерския съвет да донесе свидетелските си показания пред съда.
После бе огласено и писмо на господин Казимир Перие, в което той декларира, че може да даде показанията си, само за времето след неговото председателство. Защитата отново изказа резерви и в това отношение.
Съдът благоволи да уведоми защитниците, че те настояват да се изслушат показанията на Казимир Перие.
Майор Пати дьо Клам пише, че не може да отговори на призовката, която получил, бидейки свързан с професионалната тайна.
Адвокатът Лабори направи заключения, че познавайки условията, при които Пати дьо Клам изпълнява обязаностите си като офицер на съдебната полиция при разследването на Драйфусовия процес и грешките, извършени последователно в аферата Драйфус и в процеса на Естерхази, може да се допусне, че ако тези факти се установят пред съда, обвиняемите могат да бъдат напълно оправдани. Следователно, защитата има основание и право да иска показанията на майор Пати дьо Клам, който трябва чрез всички средства да бъде заставен да даде показанията си или в противен случай процесът да се отложи.
Адвокатът Лабори обясни интереса към показанията на майор Пати дьо Клам, на полковник Пикар й на госпожица Коминж, която е заподозряна като авторка на телеграмите, подписани с „Надежда“ и изпратени на полковник Пикар:
— Майор Пати дьо Клам декларира, че е получил писмо от една дама с воал. Ние искаме да докажем, че тази дама е от антуража на майор Пати дьо Клам, а не на полковник Пикар. Майор Пати дьо Клам трябва да бъде разпитан. Ако е необходимо тайно заседание, нека то се проведе. Ние не се боим от това. Искаме също да бъде изслушан и министърът на войната.
Генерал Мерсие се въздържа и не се отзова на призовката, която получи. Лабори протестира и изложи важността на показанията и на тези свидетели.
Емил Зола потвърди, че генерал Мерсие, тогава министър на войната, е дал на Драйфусовите съдии и на защитника му таен документ, но без особено значение.
Повечето офицери се извиниха, че не могат да дадат показания.
Вземайки думата, Зола каза, че би желал да знае дали тези господа се вслушват в заповед на министерството на войната или пък по собствено желание не свидетелстват.
Генерал Боадефр заяви, че поради професионалната тайна не може да даде показания.
Тогава Лабори възкликна:
— Наистина, човек би си помислил, че всички тези господа офицери си въобразяват, че представляват отделна каста, че стоят по-горе от всички права и задължения и че в никой случай не са подчинени на законите на страната и на правосъдието.
Той настоя гореизброените свидетели да депозират показанията си пред съда.
Заседанието се закри без инцидент в пет часа. Множеството, събрано пред съдебната палата, бавно се разпръсна. Зола излезе през задния вход и се качи във файтона. Неколцина любопитни го придружиха известно време, като надаваха най-разнообразни викове.
Вълнението, последвало първото заседание, беше огромно. Същата вечер народът по улиците и кафенетата най-оживено спореше около събитието на деня. Очевидността за вината на Естерхази направи впечатление на всички и силно ги възмути. Усилено се коментира и обстоятелството, че бе забранено на министъра на войната да се яви като свидетел. Това обстоятелство възбуди голямо негодувание. И действително, всички квалифицираха със сурови изрази поведението на министъра на войната, който след като даде под съд Зола, бяга от заседателите. Поведението на министъра остро се разкритикува и от парижката преса и особено от белгийската. Така беше определено и поведението на ония офицери, които ги беше страх да се срещнат очи в очи с правосъдието.
Неявяването на тези военни лица, които Зола бе обвинил в злоумишленост и пристрастие в Драйфусовата афера, накара симпатиите към именития романист да се увеличат значително. Лично Зола, интервюиран от един журналист от вестник „Матен“, след закриването на заседанието, декларира, че бягството на тези „юначни“ военни ще го принуди да не спре пред нищо, за да докаже и без тяхното свидетелстване, колко е права каузата, която той поддържа, и колко е невинен Драйфус. Той декларира, че е доволен от този резултат.
В седем часа вечерта последните издания на парижките вестници летяха от ръка на ръка. По булевардите, по улиците, кафенетата, театрите не можеше да се намери човек, не купил поне три-четири вестника. Цялата преса имаше остър език. Сякаш беше революция. Статиите бяха написани от най-големите френски журналисти. Едни от вестниците нападаха Зола, други ръководителите на армията и правителството.