Ето някои от оценките на по-големите вестници, които се появиха сутринта в Париж, за да се види в какво свръхвъзбудено състояние се намираше светът.
„Радикал“ характеризира съдебното заседание така: „Една борба между Зола и неговия защитник, които искат да хвърлят пълна светлина, и между магистратите, които искат всичко да се потули. Всеки разискван акт е последван и от шумни инциденти. Това характеризираше вчерашното заседание.“
Списанието „Радикал“, списвано от прочутия журналист Лекроа, завършва така статията си против Мелин и Било: „Противно на платената и мерзка преса, противно на слепия парализиран парламент, светлината все пак ще проблесне и то по такъв начин, че ще смаже всички.“
„Льо Голоа“ казва: „Вчерашното заседание представляваше истински дуел с шпаги между прокурора и защитника на Зола, който искаше да постави процеса на по-широка плоскост.“
„Ла Лантерн“: „Ние не знаем дали Драйфус е невинен или не и фактите, които познаваме, не могат да ни накарат да имаме окончателно становище. Но при мистериозните обстоятелства, които заобикалят тази афера, ние претендираме и непрестанно ще настояваме, че страната има право да иска всички пътища да бъдат открити.“
В „Льо журнал“ Франсоа Копе пише: „Съзнателно или не, тези, които се присъединяват към това печално дело и аплодират неприятелите, вършат престъпление срещу родината. Какъв срам и съжаление обзема човека, когато чете на едно и също място имената на хора разумни, първенци на страната, наред с имена на цинични и глупави хора.“
Рошфор написа в „Ентрансижан“: „Как? Нима тази страна стигна до положение да бъде разтърсвана от бездушното и безчувствено еврейство? Затова ли поставихме на карта честта си и целия си живот? Но френският народ е много търпелив. Нека се знае, че както европейството, така и всички ония, които станаха негови апостоли, горчиво ще пострадат и то не след дълго.“
„Солейл“: „В своето страстно препускане към истината Зола отива към сигурно погубване. Зола днес вече се надига, за да оправдае онова, което никога няма да оправдае, а само ще го компрометира още повече.“
„Еко дьо Пари“: „Беше вечната борба срещу съдебните решения, против законите чрез честни средства… Ето борбата на Зола!“
„Фигаро“: „Очакваме с голямо напрежение вердикта на заседателите, който, какъвто и да бъде той, надяваме се, ще тури край на тази болест, която от три години насам консумира Франция и я дискредитира пред лицето на цял свят.“
В „Отортие“ Касаняк, третирайки Зола като луд, завършва: „Подлецът е оня генерал, който не строши онази ръка, която работи срещу страната, срещу честта на Франция.“
„Л’Opop“ съобщава, че „Сюблимен ще бъде последният ден, когато Зола ще докаже колко е справедлива каузата, която поддържа“.
Жерар Ришар в „Ла Петит Републик“ завършва статията си: „Един народ, достоен за свободата, иска да му се каже всичко онова, което ще го направи отговорен пред историята. Френският народ не може да живее нито една минута под режим, с който може да свикне само див народ. Франция е смъртоносно наранена в своите свети права, засегнати от тази шайка галопиращи преторианци. Франция трябва да се измие от срамните и кървави петна, които военната каста й сложи на челото.“
„Рапел“: „Дюсеин Мьоние вика: «огън!» Огън срещу врага. Защото се намираме в пълна политическа диктатура. С нас! С нас за републиката! С нас за свободата! Долу интелигентността! Долу големите духове! Долу съвестите! Долу ония, които имат в гърдите си душа, които имат в черепа си мозък, долу онези, които се наричат хора. Хайде, господа, претендирайте още веднъж, че работите за спасяването на републиката.“
Вестник „Лабор Парол“ подкани парижкото население към въстание.
Но и Брюксел не бе по-спокоен. В понеделник вечерта, след първото заседание, бяха организирани грандиозни манифестации в поддръжка на Зола. В Париж през цялата нощ в понеделник господства голяма възбуда на духовете. С ужас се очакваше идният ден. Никой не знаеше какво ще стане. Предвиждаха се ожесточени борби. Правителството взе енергични мерки. Населението бе разделено на два лагера и всеки момент се очакваше започването на борбата. В самия парламент опозицията беше сплотила редовете си, за да даде отпор. Носеше се приказката, че правителството на Мелин ще бъде принудено да си даде оставката.