— Иска ми се също да вярвам — добави полковник Пикар, — че майор Равари е постъпил, навярно, несъзнателно, като тръгва по същия път, както и Военния съвет, който реши делото по неточни и непълни документи.
Случи се така, че един от членовете на съвета, след свършването на заседанието, каза следното: „Виждам, че истинският обвиняем тук е полковник Пикар. Настоявам той да даде обяснение за поведението си.“
Пикар бе разпитан и от Лабори. Той отговори точно. Даде подробни сведения върху всички актове, които познава. Заяви, че Естерхази е закрилян от много членове на Военния съвет и че между тях има някои, които са пряко замесени в тази афера. Поради тази именно причина не е даден свободен ход на цялата анкета.
Пикар направи и разяснения, засягащи живота на Естерхази, неговите сделки и връзки. Обясни, че всичко това може да се намери в докладите му, които Пикар е правил до началството си. Запитан за тайния документ, Пикар отговори, че професионалната тайна му пречи да говори, но министърът на войната би могъл да му разреши да изнесе фактите.
Лабори иска от съда да ходатайства за разрешението, защото иначе Пикар не би могъл да говори. Той потвърди отново, че е останал с убеждението, че Естерхази трябвало да бъде арестуван, но тъй като в тази афера има замесени и други личности, сметнато е било за необходимо да се потушат всички подозрения и скандали.
Лабори запита дали е известно на полковника какво тежко наказание го очаква.
— Да.
— И въпреки това вие работите?
— Да, напълно съзнателно.
След още няколко подробности заседанието се вдига. Появи се невероятен шум. Пикар, повикан за очна ставка с други свидетели, представлява неимоверен интерес за адвокатите.
Настана истинска караница. Избухнаха словесни сборичквания между адвоката Лабори и полковник Анри, после между полковниците Пикар и Анри, които разменят помежду си силни опровержения по отношение на секретните актове, които уж полковник Пикар бил показал на адвоката Льоблоа.
Председателят се обръща към полковник Пикар с въпроса: „Колко пъти сте приели адвоката Льоблоа във вашия кабинет?“
Отговор: „Трудно би било да се прецизира. Предполагам, около петнадесет пъти.“
Председателят: „Имахте ли пред очите си въпросния секретен документ по време на едно от посещенията на адвоката Льоблоа?“, Отговор: „Никога“.
Повикан е отново полковник Анри, който поддържа твърденията от по-рано, казвайки, че делото е било върху бюрото.
— Въпросният документ беше обърнат към адвоката Льоблоа.
Генерал Гонзе, повикан на свой ред, декларира, че преписката е била разхвърляна, когато му била връчена от майор Лот:
— Впрочем адвокатът Льоблоа своевременно призна това пред Военния съвет. Нека се изслушат членовете на съвета, които ще потвърдят този факт.
Повикан е адвокатът Льоблоа. (Раздвижване и напрегнато внимание.)
Председателят: „Признавал ли сте този факт пред Военния съвет?“
Льоблоа: „Не. Казах с много твърд тон на полковник Анри и то от любезност: «Не искам да опровергая, но ако настоявате във вашите декларации, тогава най-напред трябва полковник Пикар да даде обяснение по тази точка. Обаче, пред Военния съвет вие не сте говорил за някакъв документ, изваден от плик.»“
— Пардон — скача полковник Анри. — Твърдя, че го казах. Тук не става дума да се извърта истината.
Адвокатът Лабори: „Остатъкът от преписката беше ли в плик?“
Отговор: „Без съмнение“.
Лабори: „Е, добре, в този случай има противоречие между вашите думи и рапорта на майор Равари.“
Полковник Анри, пристъпвайки към защитника: „Няма да допусна да подозирате моите свидетелски показания!“
Полковник Пикар на свой ред протестира срещу думите на полковник Анри и поддържа по най-категоричен начин показанията си.
Полковник Анри: „И аз твърдя, че полковник Пикар излъга“.
Полковник Пикар: „Искам да дам обяснение пред господа заседателите. Вие чухте, че ми се приписват гнусни обвинения от полковник Анри, майор Лот и Гриблен, които, подпомогнати от Пати дьо Клам, бяха майсторите на една по-раншна афера.“
Като свидетел се явява Деманж, защитникът на Драйфус пред военния съд. Той успява със заобикалки да опише истинската история на аферата и по-специално процеса на Драйфус. Показва как чрез контакта си с Драйфус е можел да се убеди в невинността на бившия капитан. След изтеклите години е все още с дълбоко убеждение, че истинският виновник е Естерхази, чието престъпление изплаща Драйфус.