Публиката, съзирайки колата на Зола, надава викове на недоволство. Пристигащите офицери са акламирани с виковете: „Да живее армията! Да живее Франция!“ Полковник Пикар е посрещнат с виковете: „Да живее Пикар!“ „Долу Пикар!“ „Долу предателите!“
Адвокатът Лабори протестира срещу вестниците, които разгласиха, че бил от немски произход и че бил взел за жена еврейка.
Жорес, повикан отново, потвърждава, че Папийо му казал, че не се съмнявал във виновността на майор Естерхази. Жорес добавя:
— Съжалявам повече от всеки друг, че здравето на господин Папийо му пречи да дойде пред съда, защото при наличието на прецизните факти аз бих му напомнил много работи… За лишен път потвърждавам под клетва точността на думите си. Разбирам интереса, който имате да се опровергая, но аз поддържам твърдението си.
Бертийон, официалният експерт, декларира, че след като е размислил, намира, че не трябва да иска от Министерството на войната разрешение, за да представи фотографиите, направени от него пред съда и съдебните заседатели.
Защитниците протестират категорично против този начин на действие от страна на свидетеля.
Тогава адвокатът Лабори представя пред заседателите един цялостен план на демонстрацията, направена от Бертийон пред военния съд по отношение на експертизата на бордерото и твърди, че това е точно копие на акта, извършен пред военния съд.
Запитан от защитника, Бертийон постоянно отклонява решението на съда и не иска да говори за аферата Драйфус.
Адвокатът Лабори тогава запитва защо Бертийон мълчи само пред правосъдието и защо се оставя да бъде интервюиран по Драйфусовата афера от вестниците. Защитникът на Зола цитира интервюто на Бертийон, дадено на вестник „Еко дьо Пари“. Бертийон отговаря, че това интервю не е негово. На въпроса на Лабори вярва ли господин Бертийон, че бордерото е на господин Естерхази, той отговаря: „Не, не е.“ Председателят на съда пита господин Бертийон защо мисли, че бордерото не е написано от ръката на Естерхази.
Отговор: „Защото е писано от друга ръка“. (Смях.) Ив Гийо оспорва графоложката експертиза. Анализирайки начина на писане на Драйфус, той доказва, че бордерото не може да бъде написано от него.
Графологията не е безпогрешна наука. От показанията на Бертийон се вижда, че и той не е сигурен в своите заключения. Той критикува поведението на военния съд, който допуска затворените врати.
Гобер, експерт графолог, казва, че анализираните от експертите факсимилета не схождат с оригинала, с бордерото, което предизвика осъждането на Драйфус. Гобер декларира, че би следвало да се депозира пред бюрото на съда оригиналът на бордерото, за да може да изрази убеждението си.
При откриването на разискванията генерал Гонзе протестира срещу декларациите на Жорес, който казва, че Генералният щаб в нежеланието си да хвърли светлина на проблема, се е присъединил към една от страните — сиреч е издал оправдателна присъда в полза на Естерхази:
— Противопоставям на тези намеци — каза свидетелят — най-категорично опровержение и никой повече от мен не би желал да се хвърли пълна светлина върху този въпрос…
Адвокатът Набори: „Тъй като вие желаете да сътрудничите при разкриването на истината, аз ви моля да благоволите да настоявате пред военния министър да упълномощи генерал Мерсие да даде обяснения върху тайния документ, представен на военния съд, да освободи полковник Пикар от професионалната му тайна, да се представи оригиналното бордеро и актовете, които са служили за експертиза на Бертийон.“
Генерал Гонзе: „Няма да отговоря, нямам никакво право да предам това искане на министъра на войната“.
Адвокатът Набори: „В такъв случай ще е по-добре да не се говори за светлина и истина!“
Изслушан е Артур Майер, директор на училището в Шарт.
Лабори: „Израилтянин ли е свидетелят?“
Отговор: „От Париж съм. Дядо беше от Страсбург, нещо, което обяснява елзаското ми име. Каквото и да казва господин Дрюмон във вестник «Еврейска Франция», нямам намерението да си променям религията, нито пък да потъпквам обичаите си.“ (Раздвижване.)
Майер, който е изследвал факсимилетата на бордерото, декларира, че са напълно точни и правейки демонстрация на клишето, казва: „Това много прилича на една фалшификация!“
Генерал Пелийо заявява, че във всички случаи той намира тази преценка за много преувеличена:
— Желал бих свидетелят да обясни — добавя той — как през 1896 година, когато никой не подозираше майор Естерхази, някой би помислил да направи фалшиво клише на бордерото?