На 4 юли адвокатите ми връчиха заключенията на процеса от 1898 година, анкетата на углавния съд, окончателните разисквания пред обединените отдели на Касационния съд.
Прочетох делото на Зола следната нощ. Узнах как Зола беше осъден само защото е поискал да каже истината, прочетох клетвата на генерал Боадефр, който се е заклел в автентичността на фалшивите показания на полковник Анри.
Но по същото време, когато моята печал се увеличаваше, констатирайки с болка как страстите заблуждават хората, прочитайки за всички престъпления, извършени против невинността, едно дълбоко чувство на възторг и признателност се породи в сърцето ми към всички ония безстрашни хора на перото или на делото, големи или малки, които геройски са се хвърлили в борба за триумфа на правосъдието и на истината, за запазването на принципите на хуманизма. И това ще остане в историята на Франция. Шепа хора от всички категории, от учени, дотогава заровени в мълчалива лабораторна или кабинетна работа, до работници на тежкия делничен труд, политически мъже — всички те са се вдигнали и поставили общия интерес над личните грижи за триумфа на благородните идеи за правосъдие, свобода и истина.
Ставайки рано, между четири и пет часа заранта, аз работех през целия ден. Потъвах в ада на преписките и откривах с изненада куп инциденти.
През този период получих хиляди писма от познати и непознати приятели от всички краища на Франция, от всички краища на Европа и на света. Не можах да благодаря на всеки поотделно, но дължа да им кажа колко трогнато е моето сърце от тези искрени и симпатични прояви на приятелство.
Аз бях много чувствителен към промяната на климата. Често ме побиваха тръпки от студ, а стана и нужда да си облека топли дрехи, макар че бе лято. В последните два дни на месец юли бях обзет от страшна треска, последвана от бъбречна криза. Трябваше да легна, но благодарение на енергичната медицинска помощ дойдох бързо на себе си. Тогава се подложих на млечен и яйчен режим и се придържах към него през цялото време, докато останах в Рен.
Откриването на разискванията беше определено за 9 август. Налагаше се да укрепя здравето си. Бях ужасно нетърпелив заради скъпата си жена, която чувствах разбита от тези непрекъснати вълнения, а и за самия себе си, да видя края на тази ужасна мъка.
Няма да описвам тук разискванията на Ренския процес.
Въпреки очевидността на невинността ми, манифестирана по най-блестящ начин, противно на всяка правда и човечност, аз бях осъден отново. Самата присъда беше произнесена при смекчаващи вината обстоятелства. Откога съществуват смекчаващи обстоятелства за престъпление, каквото е предателството? Въпреки всичко това, два гласа бяха произнесени в моя полза. Две съвести бяха в състояние да се издигнат над партийните страсти и да погледнат само на човешкото право в правосъдието и да се преклонят пред върховния идеал.
Колкото до присъдата, която петимата съдии се осмелиха да произнесат, аз не мога да я приема. Подписах искането си за ревизиране още на втория ден след осъждането ми.
Присъдите на военните съдилища не се подлагат и на друга ревизия освен пред Върховния военен съд. От своя страна той е повикан да се произнесе само във формата.
Известно ми беше какво стана с ревизионния съвет през 1894 година и затова нямах никаква надежда и този път пред тази инстанция. Целта беше да се стигне до Касационния съд, за да му се позволи да завърши делото, да освети правдата.
Подписах обжалването си на 9 септември. На 12 септември в шест часа заранта брат ми Матийо беше в килията с разрешение да ме види без свидетели, подписано от генерал Гафиле, тогавашен министър на войната.
Предложено ми беше помилване, но се налагаше, за да може да бъде подписано, да оттегля обжалването си. Макар и да не очаквах нищо от тази инстанция, аз все пак се подвоумих дали да го оттегля, защото не се нуждаех от помилване, а напротив — бях жаден за истината. Брат ми настояваше за това поради силно разклатеното ми здраве, твърдеше, че свободата ще ми позволи да преследвам по-лесно поправянето на ужасната съдебна грешка, чиято жертва бях.
Матийо добави, че оттеглянето на жалбата ми е одобрено от хора, които бяха най-важните защитници на моята кауза.
Най-после аз си помислих и за страданията на жена ми и на Андре, който още не бях виждал и се съгласих да оттегля жалбата си, но изразих по много ясен начин желанието си да продължа постъпките за легалното ревизиране на присъдата в Рен. Дори в самия ден на освобождаването ми дадох гласност на една бележка, която изразяваше мисълта ми и непоколебимото ми желание в тая насока.