— Наистина ли, капитане? Но има хора, които вярват, че Сюркуф би могъл да извърши дори и този номер.
— С двадесет души?
— Да. Нали чухте, че имал навика да напада само с двадесет души. Но това ще са момчета, които не се боят да измъкнат от пъкъла дори и бабата на дявола. Вижте, бригът наближава! Как надменно-подигравателно танцува по вълните, също като че ли иска да се надсмее над мощния тримачтов кораб. Малкият Давид срещу Голиат!
— Но какво означава това? — попита капитан Сарълд. — Какво търси бригът толкова близо до нас?
— Това е маневрата, за която ви събрах на задната палуба.
Погледнете, той е вече тук. Спуска платната си и моите момчета скачат на палубата!
— Но пак ви питам за какво е тази маневра? Какво търсят моряците ви на моя борд?
— Я ги пребройте! Точно двадесет са. Уважаеми дами и господа, имам честта да ви се представя. Аз не съм американец, който товари вина и спиртни напитки, натоварил съм неколкостотин абордажни секири, много центнера барут, цял арсенал от превъзходни оръжия и двадесет оръдия, край които са застанали достатъчно хора, за да бъде пратен на дъното този добър тримачтов кораб. Името ми е Робер Сюркуф!
Въздействието на тези думи върху събраното множество не можеше да бъде описано. Закоравелите безстрашни мъже, които бяха гледали смело в очите не една опасност, занемяха пред името на прочутия корсар. Те не се помръднаха дори когато неколцина от хората на Сюркуф бързо заеха люковете, за да не могат моряците на търговския кораб да се изкачат на палубата. Пръв се съвзе капитан Сарълд.
— Робер Сюркуф? — попита той. — Наистина ли сте Сюркуф?
— Да. А този бриг е «Соколът на екватора». Погледнете хората ми, господа! Ще се държат много учтиво, докато го заслужавате. Но онзи, който се осмели да се съпротивлява, ще изпита остротата на оръжията им. Помнете, че си имате работа със смелчаци, които не са свикнали да броят неприятеля си, а помнете също така, че край този кораб двадесет оръдия очакват моите заповеди, за да го изпратят на дъното. Слушали сте за Сюркуф, но още не сте го виждали. Днес ви се пада честта да се запознаете с него. На борда има жени, а Робер Сюркуф е французин, следователно няма да накърни уважението и почитта, които се полагат на жените. Затова днес ще забравя, че вие сте враговете на моя народ и че корабът ми има за задача да залавя неприятелски плавателни съдове. Онова, което ще поискам, можете да изпълните много лесно. Разрешете на моите храбри момчета да вземат участие в празненството, което сте организирали. Освен това желая да им разрешите да танцуват поне веднъж с жените, които са украшението на празненството. Ако удовлетворите желанията ми, аз ви обещавам, че косъм няма да падне от главите ви, че няма да изгубите нищо и че нашето събиране ще завърши така радостно и весело, както и започна. Сюркуф има на борда си само възпитани хора; всеки от тях е кавалер. Сега ще трябва да решавате. Само че побързайте!
Той се поклони и отстъпи няколко крачки назад, за да си поиграе с двата пистолета, които извади от джобовете си. Мъжете, които до един бяха невъоръжени, се скупчиха близо един до друг и зашепнаха смутено. Обаче нежният пол разглеждаше с боязливо любопитство прочутия капитан на корсарите и неговите подчинени, които, въоръжени до зъби, бяха преградили задната палуба от останалата част на кораба.
Съвещанието на мъжете приключи и най-възрастният от тях взе думата:
— Капитан Сюркуф, признаваме, че ни поставихте в твърде несигурно положение. Наш дълг би било да се бием с вас. Чакайте!… — прекъсна се той, като забеляза, че при последните му думи Сюркуф запъна спусъците на пистолетите си — … оставете ме да довърша! Трябваше собствено да се бием с вас, но сам казахте с право, че присъствието на нашите жени и дъщери изисква да се съобразяваме с тях. Затова между нас ще бъде сключено примирие, което ще продължи до зазоряване. В замяна на това искаме от вас стриктно спазване на вашето обещание!
— То ще бъде изпълнено — давам ви честната си дума, — отвърна Сюркуф. — Но ще ми разрешите едно необходимо условие. Докато се намирам при вас, никой не бива да идва на борда или да напуска борда без изричното ми разрешение; никой не бива и да предприема нещо, което би могло да застраши сигурността ми, а с това да постави и вас в опасно положение. Корабът ми ще остане до вашия, за да бди над изпълнението на условията ми, а щом слънцето се покаже на хоризонта, примирието ще изгуби сила. Нека си подадем ръцете като честни хора в знак на разбирателство!
Условията бяха приети и всички си стиснаха ръцете в знак на това, че те ще бъдат спазвани. Капитан Сарълд даде знак и музиката започна да свири отново. Мъжете и жените пак можеха да се движат по предната палуба. Приятели и неприятели се смесиха помежду си. Хората от «Сокол» се държаха толкова възпитано и мило към жените, че всеобщото удоволствие не беше помрачено ни най-малко.