Четвърта глава
Сокол и орел
По това време в малкото пристанище на Ява, Калима, беше хвърлил котва малък платноход, на който можеше да се прочете името «Jeffrouw Hannje». Ако се съдеше по името, изглежда беше холандски, въпреки че конструкцията му се отличаваше съществено от обичайната линия на корабите, строени в Холандия. Впрочем никой не се интересуваше от него, защото Калима по онова време едва възникваше като пристанище и хората си имаха много по-важна работа от проверката на документите на някакъв малък миролюбив платноход.
Най-влиятелният заселник в Калима беше някой си Дейвидсън, който положително правеше сделки с капитана на «Jeffrouw Hannje», тъй като последният беше отседнал на квартира у дома му, докато целият екипаж бе получил нареждане да си остане на палубата. Двамата мъже седяха на една открита веранда, чийто покрив от зеленина им предлагаше достатъчна закрила от лъчите на слънцето. Те пушеха пури от Суматра и четяха най-новите вестници, които бяха отпреди няколко месеца. По онова време бяха необходими близо три месеца, за да се експедират вестниците до Ява.
— И така, слушайте, капитан Сюркуф, този Наполеон е провъзгласен за консул до края на живота си — подхвърли Дейвидсън.
— Прочетох го вече — кимна Сюркуф. — По-нататък ще получим вестта, че е станал крал или император.
— Сериозно ли говорите?
— Напълно! Този консул Бонапарт е човек, който не се спира насред пътя.
— Ах, вие сте негов почитател?
— Не, но признавам, че е гений. Аз служа на отечеството си и уважавам всеки, който полага усилия да го отърве от тиранията на Англия. По тази точка консулът печели изцяло симпатиите ми.
Само че не знам дали ще тръгне по единствено правилния път към целта. Мощта на Англия се корени в колониите й, както и в приоритета й в световната търговия, дръзко извоюван от нея. Нека отнемат колониите й; нека намалят търговското й влияние до една допустима граница; нека отслабят съюзниците й и засилят враговете й, може да се направи и какво ли не още! Аз не съм консул, а и ще бъде достатъчно, ако той направи онова, което е правилно. Най-важното обаче е, да се създаде флот, от който да се страхуват. Консулът е длъжник на своята страна и на своя народ, що се касае до мирната политика. А ако я вземе присърце, тогава ще има само един-единствен истински неприятел и името на този неприятел е Англия. Но той може да бъде уязвен успешно само по море.
— Точно както постъпвате вие, капитане, само че в малки мащаби. Впрочем сигурно пленяването на мирни търговски кораби е свързано с превъзмогването на някои неща за един човек с вашите способности.
— Защо? Да не би да казвате това, понеже действията ми приличат на пиратство? А нима познавате някой по-голям пират от Англия? Тя претърсва и конфискува търговските кораби на мирни държави както си иска. Затваря пристанищата на другите нации по собствено усмотрение. Умъртвява търговията, а така ликвидира и препитанието на народите. По този начин тя оставя без хляб милиони трудолюбиви работници само за да заграби всичко за себе си. Това, което върши на едро, аз го върша на дребно. Докато тя извършва прегрешения спрямо другите народи, които нямат никаква вина, аз нападам честно и открито един неприятел, който се показа безскрупулен и непримирим. Осъдете ме, ако можете! Нима на Англия не служат стотици корсари? А що за хора са те? Спомнете си само за подлия и недостоен Шутър, който не е човек, а сатана! Нима трябва да сложим оръжие и да погинем беззащитни, като страхливци? Аз имам да изпълнявам свещени задължения. На кораба ми се намират четиридесет храбри мъже, които трябва да изхранвам, но не си мислете, че с тях свършва моето семейство. В Бенгалия има възрастни хора, които са служили във френските колонии, и сега не получават никаква пенсия от англичаните. Имам много заселнически семейства, които са били разорени от колониалните войски на Англия. Имам бедни французи, които са напуснали Франция без средства, изгонени от Конвента. Те имат нужда от малко пари, за да разработят парче земя. Имам духовници, които са отишли сред туземците, за да проповядват Божието слово, но при сегашното положение на нещата са застрашени да останат без издръжка. Е, добре, аз се грижа за всички тези хора. Давам пенсии на инвалидите, обезщетения на разорените, помощи на заселниците, закрила и издръжка на мисионерите. Ако аз не сторя това, Франция няма да го направи. В Париж не отварят писмата, в които чадата на тази страна молят за помощ от далечните краища на света. Какво ще стане с тях, ако Робер Сюркуф сложи оръжие и след това бъде принуден да вдигне ръце от тях?