— Вие, това сте вие! О, господи, тогава да бъде благословен часът, когато избягах от «Орел», защото сега вече знам, че този чудовищен Шутър ще си получи заслуженото!
— Доколкото зависи от мен, ще си го получи. Разкажете ми най-напред какво се случи тук!
— Разрешете ми преди това да осведомя останалите, та да не се безпокоят повече!
Той се отдалечи и скоро се върна с дванадесет души,, осем възрастни и четири деца, които поздравиха Сюркуф с голяма радост. Малката колония се състояла от двама семейни холандци, трима французи, един белгиец и един швед. При нападението бил убит шведът, защото се съпротивлявал.
— Струва ми се, че при вас е имало и един свещеник?
— Да, разбира се — беше отговорът. — Беше дошъл от Джок-джокарта, за да се заеме с явайците, които живеят тук наблизо из горите.
— Значи е бил мисионер?
— Да. Беше мисионер от ордена на Светия дух. Наричаше се отец Мартин.
— Ха! — извика Сюркуф, като скочи от камъка, на който беше седнал. — Отец Мартин от ордена на Светия дух? Невероятно! Познавам го. В никакъв случай не бива да го оставяме в ръцете на този човек! Разказвайте!
Избягалият моряк продължи:
— Корабът ни се намираше пред Пале банг, когато научихме, че «Сокол» кръстосвал край северното крайбрежие на Ява. Капитан Шутър се беше заклел да залови «Сокол» и затова вдигна котва веднага. Тръгнахме покрай брега, капитане, но без да можем да открием вашия кораб, затова пък съзряхме това малко поселище. Шутър го разгледа с далекогледа си и забеляза свещеника. Това му даде повод веднага да нападне поселището.
— Но как е възможно присъствието на някакъв свещеник да бъде единственият и достатъчен повод за такива трагични събития! — извика Сюркуф.
— Не знам, но е факт, че при вида на всеки свещеник Шутър изпада в ярост. Хората разказват, че самият той е бил по-рано член на някакъв орден. Отлъчили го заради тежки прегрешения и, изглежда, с това е свързана и голямата му омраза към свещениците, която е придобила вече у него маниакален характер. Той е най-безбожният човек, когото съм виждал, голям пияница, богохулник, варварин спрямо подчинените си. Аз съм немец, казвам се Холмерс и се числях към един от онези нещастни полкове, които немските князе изпратиха на помощ на англичаните, за да изкоренят в Америка всяка мисъл за свобода и справедливост. Трябваше да изоставя годеница и родители и дезертирах, както направиха мнозина, които не искаха да се бият за англичаните, чиято единствена политика е тази, да се насмучат до насита от благосъстоянието на другите народи, също като пиявиците. Това беше и моето нещастие. Вече не можех да се върна в отечеството си. Годеницата ми се ожени за друг, родителите ми умряха, а наследството ми беше конфискувано. Станах моряк. Оттогава обиколих всички морета, докато се установих в Кап. Но ето че преди пет години там дойдоха англичаните и го завладяха. Потеглих заедно с други хора нагоре по крайбрежието и създадохме поселище. Преди два месеца при нас хвърли котва капитан Шутър. Помислихме го за търговски кораб и се качихме на борда му, за да преговаряме за цената на месото, което искаше да купи от нас. Не можахме да постигнем съгласие и като наказание за това, че не съм се преклонил пред волята му, той ме задържа на борда като моряк. При него прекарах най-ужасното време от живота си и постоянно търсех начин да избягам. Едва завчера това ми се удаде. Той свали тридесет души на сушата, за да нападнат поселището, да пленят свещеника и да подпалят къщите, след като ги ограбят. Тези хора тук избягаха, останаха само шведът и свещеникът. Първият беше застрелян, а вторият, който се опита да преговаря, беше вързан и отвлечен на кораба. Успях да избягам към гората от железни дървета и тези хора с готовност ме приеха при себе си, въпреки че идвах от пиратския кораб.
— Какви планове имате относно бъдещето си?
— Ще се опитам да се добера до малкото си имение в Кап. Но преди това ви моля да ме вземете на борда си. Искам да съм с вас, когато си разчиствате сметките с Шутър.
— С удоволствие ще изпълня това ваше желание. Какъв кораб е този «Орел»?
— Военен кораб, въоръжен с тридесет оръдия, но взима само тринадесет мили на час. Ако не губите време, капитане, ще го откриете в протока Манкгасар. Той има навик да предава пленниците си на дивите дайаки, които живеят в планините Сакуру на Борнео. Срещу пленниците те му дават златоносен пясък. При тези случаи той хвърля котва пред един остров на Сангку-Бай. Дайаките плащат много скъпо за бели пленници, за да ги погребват живи при по-знатните си покойници или да ги принасят в жертва на божествата си.