След като всеки разбра какво трябваше да прави, лодките се върнаха до острова, където бяха оставени под надзора на един-единствен моряк. Останалите, които бяха заедно с капитана точно двадесет души, нагазиха във водата и заплуваха един след друг към английския кораб. Успяха да го достигнат незабелязано. Една минута по-късно тримата се намираха на палубата при носа. Предният пост се беше облегнал на фокмачтата с гръб към тях.
— Положението е добро — прошепна Сюркуф на немеца. -Промъкни се тихо до него и го стисни за гърлото. Не бива да издаде никакъв звук!
Холмерс запълзя към мачтата. Една бърза хватка на силните му ръце бе достатъчна и след няколко секунди в устата на поста бе тикната кърпа, а ръцете и краката му бяха вързани за мачтата. Морякът на задната палуба бе пленен също така изненадващо и Сюркуф даде знак на чакащите го във водата хора да се изкачат горе. Това бе извършено толкова предпазливо, че изкачващите се по въжето моряци предизвикаха само едно едва забележимо накланяне на носа на кораба. Щом се озоваха на палубата, всеки незабавно се отправи към определеното му място. Капитанът и лейтенантът накараха немеца да ги заведе до капитанската каюта. Вратата беше затворена отвътре с резе и Сюркуф почука тихо на нея.
— Кой е? — попита отвътре сънлив глас.
— Лейтенантът — отвърна Берт Ервияр на английски.
— Какво има?
— Пет, кептън, не говорете високо! На борда става някаква дяволска работа, трябва да разберем внимателно каква е. Станете и елате бързо!
— Ах! Идвам веднага!
Дочуха се припрените му движения и звънтене на оръжие. В същото време можеше да се види през една цепнатина, че той запали фенера в каютата.
— Внимавайте! — прошепна Сюркуф. — Не бива да стреля, иначе ще разбуди целия екипаж. Холмерс, веднага хващаш и двете му ръце, а ти, Ервияр, ще го сграбчиш за гърлото. Останалото е моя работа.
Сега резето беше махнато и вратата се отвори. В осветеното помещение Шутър можеше да бъде разгледан много добре. Беше препасал сабята си и във всяка ръка държеше по един пистолет. За щастие обаче спусъците на пистолетите не бяха още запънати. Преди очите му да могат да свикнат с царящата в коридорчето пред каютата тъмнина, той беше сграбчен за ръцете и гърлото. Пистолетите паднаха на земята, от гърлото му се изтръгна леко хъркане. Изблъскаха го в каютата, сложиха го в леглото му, завързаха го и му затъкнаха устата.
Абсолютно по същия начин беше пленен и лейтенантът в каютата на бакборда. Холмерс, който познаваше всяко кътче на кораба, им служеше като водач. След това сложиха ръка и на помещението с оръжия и муниции. Заредиха намерените пушки и слязоха през предния люк в общото помещение.
Тук гореше само една лампа, чиято светлина оскъдно осветяваше ниското задушно помещение с многобройни койки. Не успяха да минат по тясната скърцаща стълба с необходимата безшумност; хората от «Eagle» се размърдаха и един от тях изпсува ядосано. Той помисли отначало, че това са сменените от вахта моряци, но скоро скочи от койката си, защото видя, че беше събуден от голям брой непознати хора. Развика се и събуди останалите, но Сюркуф се намираше вече в помещението с пистолетите на капитана в ръце и заповяда с гръмовит глас:
— Никой да не мърда от мястото си! Аз съм капитан Сюркуф, а корабът ви се намира вече в ръцете ми. Който посмее да се съпротивява, ще бъде обесен на фокреята!
При споменаването на това име всички ръце, които се бяха вече вдигнали за съпротива, се отпуснаха. Никой от всяващия ужас екипаж на «Eagle» нямаше смелостта или присъствието на духа да предприеме нещо. Всичко им се струваше абсолютно невероятно и невъзможно, но въпреки това те виждаха пред себе си прочутия капитан на корсарите и неговите хора. Трябваше им известно време, за да проумеят това, още повече че корабът им не беше нападнат директно, борд до борд; по мокрите дрехи на французите те успяха да разберат, че са се приближили с плуване. Сюркуф продължи:
— Трябва да се предадете безусловно и да се изкачите на палубата един по един. Напред, марш!
Той хвана за раменете най-близко стоящия до него и го блъсна към стъпалата. Човекът се подчини все още силно смаян; другите го последваха. Изкачваха се един подир друг с известни паузи -горе ги посрещаха и връзваха, без още да могат напълно да осъзнаят положението си. После ги свалиха в помещението за баласта, където остана да ги пази зорко един човек.