Думите на този човек звучаха така, като че ли казваше самата истина. Пратениците бяха действували необмислено и бяха раздразнили малайците.
— А какво ще поискате сега за този пенгадшар? — попита Сюркуф.
— Това, което вече казах, защото аз не говоря с два езика. Но ще трябва да ни платиш и за убития.
— Вече е платено за него, понеже убиецът му е мъртъв. Но все пак ти разрешавам да поискаш нещо.
— Това ще направи баща му, който седи при трупа в колибата. Ще трябва да дойдеш с нас.
— Обещаваш ли ни, че ще бъдем в пълна сигурност?
— Да, ще бъдете мои гости.
Отведоха ги още по-нагоре по реката, докато стигнаха до една долина. Там под дърветата се намираха мизерните жилища на дайаките. В най-голямото от тях, което принадлежеше на вожда, трябваше да се състои съвещанието. На него присъствуваха само най-изтъкнатите хора. Появи се и братът на вожда. Беше се окичил с най-различни траурни знаци и по време на цялото съвещание не пророни дума. Най-напред Сюркуф пожела да види свещеника и двамата пратеници. Желанието му беше изпълнено.
Щом доведоха свещеника, Сюркуф веднага позна в негово лице отец Мартин. Той застана на входа в радостно учудване, че вижда толкова много европейци. Преди това не му бяха разрешили да говори с пратениците и сега не знаеше нищо за благоприятния обрат на съдбата си. Когато погледът му попадна на капитана, той напразно се помъчи да си спомни къде беше виждал този човек.
— Казвам се Сюркуф — започна капитанът.
— Робер Сюркуф! Капитан Сюркуф! Сега те познах въпреки голямата брада и тъмния цвят на кожата. Ела да те прегърна, мой храбри благодетелю!
Съдържанието на краткия им разговор беше следното: отец Мартин успял да избяга в Италия, а после напуснал Европа, за да съдействува при покръстването на езичниците. Той разказа по своя простичък начин за многобройните беди, които беше преживял. Най-лошото от всичко било обаче времето, прекарано на борда на «Eagle», където се подигравали с него и с вярата му по най-злобен начин. Накрая дори го продали, за да бъде принесен в жертва при някое погребение. Сюркуф, разбира се, му обеща, че ще бъде освободен и му разказа за пленяването на Шутър.
Когато доведоха пратениците, стана ясно, че те бяха двамата моряци от «Сокол». Умрелият от отровата упас беше английският помощник-кормчия, който, както разправяха неговите придружители, бил действувал толкова дръзко и непредпазливо само за да спечели благоволението на Сюркуф.
Започнаха преговорите с дайаките. Вождът Карима, изглежда, не беше привърженик на многото приказки, затова не изгубиха излишно време за постигане на съгласие. Неговото ясно и кратко въведение гласеше:
— Искаме да побеждаваме нашите неприятели и затова се нуждаем от оръжия като вашите. Ще ти кажа какво трябва да ни дадеш: една пушка, барут и олово за убития; една пушка, барут и олово за пенгадшара, ако не иска да остане при нас. Ако остане при нас, тогава ще ни учи на онова, което не знаем. Дайаките горе в планините и във вътрешността на острова не могат да мислят. Ние обаче разбираме, че вие сте много по-мъдри от нас. Искаме да се учим от вас и да сключим с вас съюз. Ако постъпиш така, както ти казвам, ще ти покажа златен пясък и хубави камъчета, които намираме в планините, а ти ще ми кажеш колко пушки, олово, барут, секири и ножове можеш да ни дадеш за тях. Много ни харесват също кърпите и дрехите. После ще се разделим в мир и винаги ще се радваме, когато дойдеш пак при нас или ни изпратиш някой пратеник.
Сюркуф беше доста учуден на това както миролюбиво, така и обещаващо печалба предложение.
— Това не е случайност, това е работа на провидението! — каза свещеникът. — Бог направлява стъпките на този вожд по правия път, а на мен посочва едно място за благословена дейност. Капитан Сюркуф, аз оставам тук! Ще имаш ли грижата за това, да не прекъсна съвсем връзките си с останалия свят?
— С готовност, обещавам ти — увери го Сюркуф, след като се обърна към Карима: — Ти говори умно и мъдро, като човек, който ще стане вожд на много хора. Страната, от която идвам аз, може да ти предложи всичко, от което имаш нужда: закрила срещу враговете ти, оръжия, дрехи и инструменти от всякакъв вид. Думите ти ме направиха твой приятел. Ще ти дам всичко, което поиска. Неколцина от хората ми могат да отидат да го донесат. Ще ти дам една пушка, олово и барут за този пенгадшар, макар че той желае да остане тук при вас. Ако го приемеш като твой гост и го закриляш, тогава ще ти дам освен това още две пушки, три пистолета, три железни гърнета за готвене, една червена и една синя дреха за теб, едно огледало, което е три пъти по-голямо от главата ти, и най-различни други неща. Ще ми покажеш ли сега златния пясък и камъчетата?