Кевин ги последва. Кухнята беше просторна и удобна, с ръчно изработени шкафчета. От всеки прозорец се разкриваше прекрасна гледка към езерото Мичиган. Тя остави пакетите върху петоъгълния кухненски остров в средата, заобиколен от шест високи табуретки.
Трябваше да й признае, че наистина имаше добър вкус. Носеше плътно прилепнали черни панталони и широк мъхест пуловер в цвят сив металик, напомнящ ризница. А с късо подстриганата си пламтяща коса приличаше на Жана д’Арк малко след като са подпалили кладата под нозете й. Дрехите й изглеждаха скъпи, но не бяха нови, което бе странно, тъй като Кевин си припомни, че бе наследила парите на Бърт Съмървил. Той самият също не беше беден, но бе придобил своето богатство едва след като натрупа доста жизнен опит, а характерът му бе напълно формиран. От лични наблюдения знаеше, че тези, които се бяха родили в богати семейства, не знаеха какво значи усилен и съсипващо тежък труд и малцина сред тях му харесваха. Навярно тази снобарка не беше изключение.
— Хм… госпожице Съмървил, преди да ме изритате оттук…
Между другото мога да се обзаложа, че Кейлбоу нямат представа, че ще се появите тук. Иначе щяха да ми кажат, че мястото вече е заето.
— Опасявам се, че все пак имам някои предимства — процеди надувката, прибра бисквитите в шкафа и с трясък затвори вратата му. После го измери с леден поглед. Изглеждаше едновременно напрегната и бясна. — Не помниш дори името ми, нали?
— Разбира се, че го помня — побърза да я увери Кевин, докато трескаво, но безуспешно ровеше в мозъка си.
— Най-малко три пъти ни запознаваха.
— При това напълно излишно, защото имам страхотна памет за имена.
— Само не и за моето. Забравил си го.
— Разбира се, че не съм.
Тя го изгледа изпитателно, но Кевин бе свикнал да действа под напрежение, така че никак не му бе трудно да я изчака да изплюе камъчето.
— Името ми е Дафни — съобщи накрая тя.
— Защо ми казваш нещо, което зная? Към всички ли си толкова подозрителна, Дафни?
Тя сви устни и тихо промърмори нещо под нос. Стори му се, че отново чу думата „борсук“.
Кевин Тъкър дори не знаеше името й! „Нека това ти е за урок“, помисли си Моли, докато се взираше в този опасен и прекрасен мъж.
В същия миг осъзна, че трябва да измисли начин да се предпази от чара му. Да, не можеше да отрече, че беше суперпривлекателен. Но на този свят имаше много като него. Наистина не всеки от тях притежаваше такова рядко срещано съчетание от тъмноруса коса и яркозелени очи. И далеч не всеки беше надарен с тяло като неговото — стройно и гъвкаво, изваяно като на гръцки бог. Тя обаче не беше толкова глупава, че да си загуби ума по мъж, който не притежаваше нищо друго, освен божествено тяло, красиво лице и непресъхващ запас от чаровни усмивки.
Е, разбира се, че беше безнадеждно глупава, имайки предвид бившето й тайно безнадеждно увлечение по него. Добре поне, че имаше смелостта да си го признае. Но нямаше намерение да се присъединява към тълпата от възторжените му почитателки. Ще му покаже, че и тя умее да се държи надменно и презрително! Вирна брадичка, почерпила вдъхновение от изпълнението на Голди Хоун във филма „Зад борда“.
— Ще трябва да си тръгнеш, Кен. О, извини ме, исках да кажа Кевин. Кевин ти беше името, нали?
Този път май прекали, защото краищата на устните му нервно потръпнаха.
— Нали три пъти ни запознаваха. Би трябвало да ми запомниш името.
— О, в отбора има толкова много футболисти! А и всички си приличате.
Едната от веждите му се повдигна въпросително.
Моли явно бе успяла да постигне своето, а и вече беше доста късно, така че можеше да прояви великодушие, но с нотка на снизхождение — това окончателно щеше да го довърши.
— Можеш да останеш за тази нощ, но аз дойдох тук, за да работя, затова бъди така добър утре да се преместиш в мотела. — Погледна през задния прозорец и забеляза ферарито му, паркирано в гаража. Заради това не го бе съзряла, като спря колата си пред къщата.
Той се отпусна подчертано бавно на една от табуретките. Явно искаше да й подскаже, че не възнамерява да ходи никъде.
— А ти с какво се занимаваш? — позаинтересува се с покровителствен тон, с което й подсказа, че се съмнява тя да е способна на нещо сериозно.