— Както и аз. Затова съм тук.
— И съпруг, за когото тя ще бъде на първо място.
— Точно такъв ще получи.
— Струва ми се, че вълкът много бързо си смени козината.
Кевин не смяташе да се преструва, че не разбира думите й.
— Трябва да призная, че ми отне известно време, за да осъзная, че футболът не е всичко на този свят, но любовта ми към Моли промени изцяло възгледите ми за живота.
Изражението й на хладен скептицизъм, когато заобиколи бюрото, не вещаеше нищо добро.
— А какво ще кажеш за бъдещето? Всички знаят колко си отдаден на отбора. Веднъж каза на Дан, че след като прекратиш активната си състезателна кариера би искал да станеш треньор. Той е останал с впечатлението, че някой ден смяташ да бъдеш част от ръководството. Все още ли имаш подобни намерения?
Кевин не смяташе да лъже.
— Няма нищо лошо в това, човек да прави планове за бъдещето си.
— Не, разбира се, че няма. — Фийби скръсти ръце. — Хайде да бъдем честни — Моли ли искаш, или „Старс“?
Всичко в него застина и кръвта сякаш се смрази в жилите му.
— Надявам се, че нямаш предвид това, което си мисля.
— Да се ожениш за сестрата на собственичката на отбора, е най-лесният и сигурен начин да си осигуриш място в ръководството на отбора.
Сега студът скова и костите му.
— Казах, че съм дошъл, за да получа благословията ти, но не и че се нуждая от нея. — Кевин се обърна, за да си тръгне, но следващите думи на Фийби изплющяха като камшик по гърба му.
— Ако се доближиш отново до нея, можеш завинаги да се простиш със „Старс“.
Той се извърна, не вярвайки на ушите си. Очите й бяха студени и решителни.
— Не се шегувам, Кевин. Сестра ми изстрада достатъчно и аз няма да позволя да я използваш за осъществяването на бъдещите си кроежи. Стой далеч от нея. Можеш да избираш: или Моли, или „Старс“. Няма да получиш и нея, и отбора.
26
„Дафни беше в отвратително настроение. Не можеше да се отърси от мрачните мисли, дори когато печеше любимите си овесени курабийки с ягоди. Те я преследваха и докато разговаряше с мишока Мърфи, който преди няколко седмици се пресели в гората. Дори купчината блестящи и съвсем новички монети, които подрънкваха в розовата й раница, не изпълваха душата й с радост. Искаше да изтича в дома на Мелиса, за да се развесели, но приятелката й уреждаше пътуването си до Париж с новия си приятел жабока Лио.
Тъгата и гадното настроение на Дафни бяха заради Бени, който много й липсваше. Той понякога я вбесяваше, но си оставаше най-добрият й приятел. Само че вече не беше най-добрият й приятел. Дафни го обичаше, но той нея — не.
Тя подсмръкна и изтри очите си с ремъка на електрическата си китара. Занятията в новото му училище започваха днес и той навярно толкова бе потънал в забавления, че дори и не се сещаше за нея. Вместо това си мислеше колко точки ще отбележи и за всички онези млади зайчета, които вечно висяха край игрището с предизвикателни секси горнища, опитвайки се да го съблазнят с чуждестранните си дрънканици, пухкави устни и подскачащи гърди. Момичета, които не го разбираха като нея, които се впечатляваха от славата, парите и зелените му очи. Празноглави хубавици, които не подозираха, че той обича котки, а понякога и да купонясва; не мрази пуделите чак толкова, колкото си мисли, и обича да спи, сгушен до нея, отпуснал ръка върху…“
Моли откъсна листа от жълтия скицник. Предполагаше се, че това трябва да е началото на новата история за приключенията на зайчето — „Дафни се вкисва“, а не „Дафни — новата звезда на Далас“. Младата жена зарея поглед през Поляната на косовете и се зачуди как човек може едновременно да е толкова щастлив и нещастен.
Тениската, която бе постлала върху тревата, се бе смачкала под босите й крака. Беше на Кевин. Докато я приглаждаше, Моли се опита да се съсредоточи само върху хубавите неща в живота си.
Благодарение на новия договор, най-после имаше финансова сигурност за пръв път, откакто се бе отказала от наследството си, а сюжетите за нови книги направо извираха от главата й. Всички места в лагера и пансиона бяха заети и колкото повече отговорности възлагаше на Ейми и Трой, толкова по-успешно се справяха влюбените младоженци.
Обичаха мястото не по-малко от нея и я бяха помолили да помисли върху идеята да преустрои тавана в удобен апартамент, където двамата да живеят през цялата година. Искаха пансионът да е отворен и през зимата за скиорите и любителите на моторни ски шейни, както и за гости от града, които биха се радвали на зимна почивка сред природата. Моли с радост одобри предложението им. За съжаление, когато Кевин набираше персонал за лагера и пансиона, не бе забелязал тези, които бяха под носа му.