— Не искам. — Гърлото му се стегна и езикът му сякаш се върза на фльонга. — Вместо това ще ти кажа колко си хубава.
Тя го изгледа подозрително.
— Изглеждам съвсем същата както при последната ни среща, само дето носът ми изгоря и се бели.
— Ти си красива. — Той пристъпи по-близо. — И аз искам да се оженя за теб. Истински. Завинаги.
Младата жена примигна, напълно сразена.
— Защо?
Срещата определено не се развиваше според очакванията му. Искаше да я докосне, но сурово смръщените й вежди го караха да се въздържи от подобни действия.
— Защото те обичам. Наистина те обичам. Никога не съм си представял, че може толкова много да обичам някого.
Пълно мълчание.
— Моли, чуй ме. Съжалявам за това, което се случи, съжалявам, че ми отне толкова дълго време да осъзная какво искам, но когато бях с теб, ми беше толкова хубаво, че не се замислях за нищо друго. Обаче, след като си замина, нещата вече не бяха толкова хубави и аз осъзнах, че всичко, което каза за мен, е истина. Страхувах се. Животът ми беше само футбол. Чувствах се сигурен и уверен в себе си единствено на футболното игрище. Но тази година станах неспокоен. В мен зееше някаква празнота, която се опитвах да запълня, но го правех по грешния начин. Ала откакто ти се появи в живота ми, празнотата изчезна и вече нищо не ми липсва.
Сърцето на Моли биеше толкова силно, че тя се боеше, че той може да го чуе. Нима беше истина? Изглеждаше искрен — разтревожен, притеснен и необичайно сериозен, какъвто никога не го бе виждала. Ами ако казваше истината?
Като всяко дете, лишено от истинска обич и грижи, инстинктите й за оцеляване бяха много силни и тутакси се проявиха.
— Разкажи ми за продажбата.
— Нека сега не говорим за това. Предпочитам да говорим за нас. За нашето бъдеще.
— Не мога да говоря за бъдещето, докато не разбера какво става в настоящето.
Кевин навярно разбираше, че Моли няма да се откаже толкова лесно, но при все това се опита да отклони неприятната тема.
— Толкова много ми липсваше. Без теб не бях щастлив.
Това беше всичко, което искаше да чуе. И все пак…
— Отлично знаеш, че трябва само да се обадя на Фийби.
Той приближи до оградата.
— Добре, да бъде както искаш. — Подпря се на горната греда. — Исках веднъж завинаги да оправя нещата с тях, затова отидох в дома им. Дан не беше вкъщи, но се видях с Фийби. Казах й, че те обичам и смятам да те помоля да се омъжиш за мен, истински. Помолих за благословията й.
Моли трябваше да се хване за нещо, но поради липса на такова, се свлече сред избуялите треви, притисна колене към гърдите си и се опита да се съсредоточи в елементарна дейност като вдишването и издишването.
Кевин я измери с изумен поглед от горе надолу.
— Би могла да проявиш поне малко възторг.
— Продължавай.
— Фийби не остана очарована. — Той се оттласна от оградата и изведнъж бръчиците около устата му станаха по-отчетливи. — Всъщност тя направо побесня. Обвини ме, че те използвам, за да си подсигуря бъдещето, след като прекратя състезателната си кариера.
— Не разбирам.
— Всички знаят, че след като спра да играя, искам да стана треньор, дори вече съм говорил с Дан за това.
Моли най-сетне проумя.
— Сестра ми ти е казала, че ме използваш, за да си подсигуриш бъдещето в „Старс“. Така ли е?
— Нямам нужда от теб за това! — избухна Кевин. — Много отдавна съм доказал какво мога! В цялата лига няма играч, който да разбира тази игра повече от мен, а тя ме гледаше сякаш съм някакъв нищожен паразит. Моли, разбирам, че обичаш сестра си, но най-важното във футбола е победата. Длъжен съм още тук и сега да ти заявя направо, че изгубих всякакво уважение към Фийби.
Моли реши, че краката й вече са достатъчно укрепнали, за да я удържат, и се изправи.
— Това не е всичко, нали?
Изражението му бе смесица от гняв и смущение, сякаш не можеше да проумее как от галеник на съдбата изведнъж се бе превърнал в неин презрян роб.
— Тя заяви, че мога да имам или теб, или „Старс“, но няма да получа и теб, и отбора. Каза, че ако още веднъж се доближа до теб, с кариерата ми в отбора е свършено. Ако остана далеч, ще запазя работата си.
Сякаш красиво и уханно цвете разцъфна в сърцето на Моли.
— И ти й повярва?
— Дяволски си права — повярвах й! И толкова по-зле за нея! Аз не се нуждая от „Старс“. Дори вече не желая да играя за този отбор.