Следваше официалният фотопортрет на Фийби Съмървил Кейлбоу, сегашният собственик на „Чикаго Старс“. До него бе снимката на Дан Кейлбоу от времето, когато беше старши треньор, а не президент на клуба. Моли изгледа с усмивка физиономията на темпераментния си зет. Дан и Фийби се грижеха за нея, откакто Моли беше на петнайсет. Дори и в най-лошите си дни двамата бяха за нея по-добри родители, отколкото Бърт Съмървил в най-добрите си.
Тук беше и снимката на Рон Макдърмит, дългогодишен управител, или просто чичо Рон за децата. Фийби, Дан и Рон правеха всичко по силите си, за да се справят не само с огромната и всепоглъщаща работа, каквато бе ръководството на отбор от НФЛ, но и със семейния живот. С течение на годините бяха извършили няколко реорганизации, една от които върна Дан в „Чикаго Старс“, след като го бе напуснал.
Моли се отби в дамската тоалетна. Преметна палтото си върху умивалника и се огледа критично в огледалото. При все че късата несиметрична подстрижка подчертаваше очите й, тя не се бе задоволила с постигнатото и бе боядисала тъмнокестенявата си коса в яркочервено. И сега приличаше на кардинал.
Новият цвят на косата й придаваше блясък на иначе бледото й лице. Не че се оплакваше от външния си вид. Все пак имаше прав нос и хубави устни. Вървяха в комплект с нормална фигура — нито прекалено слаба, нито прекалено пълна, но здрава и гъвкава, за което беше благодарна на съдбата. Един кратък поглед към гърдите й потвърди за пореден път, че макар да бе дъщеря на вариететна танцьорка, в това отношение природата доста я бе ощетила.
Но очите й бяха красиви и леко скосени, което според Моли й придаваше тайнствен вид. Като малка обичаше да закрива долната половина на лицето си, представяйки си, че е неотразима арабска шпионка.
Въздъхна и се зае да почисти мръсотията от панталоните си, а сетне избърса грижливо любимата си, но доста износена чанта „Прада“. След като свърши, грабна палтото си, купено на разпродажба в „Таргет“, и се запъти към кабинета на сестра си.
Беше първата седмица на декември и част от персонала вече се беше заел с коледната украса. На вратата на кабинета на Фийби висеше последното творение на Моли — рисунка на Дядо Коледа, облечен в екип на „Чикаго Старс“. Тя надникна вътре и обяви:
— Ето я и леля Моли!
По-голямата й сестра, ослепителна блондинка, захвърли писалката си така бързо, че златните й гривни издрънчаха.
— Слава богу! Гласът на разума е точно това, от което се нуждая в момента… Господи! Какво си направила с косата си?
С облака светлоруса коса, кехлибарени очи и умопомрачителната си фигура Фийби приличаше на Мерилин Монро. Сигурно точно така щеше да изглежда актрисата, ако бе доживяла четирийсет години. Макар че Моли не можеше да си представи Монро с петно от сладко от грозде върху блузата си. Каквото и да правеше със себе си младата жена, колкото и да се стараеше, никога нямаше да бъде красавица като сестра си. Но не й завиждаше. Само най-близките й знаеха колко бе страдала Фийби заради пищното си съблазнително тяло и неустоимия чар на фатална жена.
— О, Моли… само не отново! — простена Фийби. Едновременно ужасеният и потресен поглед на сестра й накара девойката да съжали, че не си бе сложила шапка.
— Успокой се де! Нищо лошо няма да се случи!
— Как да се успокоя? Всеки път, когато издевателстваш над косата си, ни сполетява поредният инцидент.
— Много отдавна приключих с инцидентите — изсумтя Моли сърдито. — Не може ли човек да си боядиса косата?
— Не ти вярвам! Пак се каниш да направиш нещо откачено, нали?
— Нищо подобно! — Ако си го повтаряше достатъчно често, може би сама щеше да си повярва.
— Тогава беше само на десет години — промърмори Фийби. — Най-умната и най-примерната ученичка в интерната. Но после най-неочаквано си отряза косите и сложи димка в столовата.
— Това беше само химически експеримент на едно надарено дете!
— Ами като стана на тринайсет? Беше тиха. Прилежна. След онази димка нямаше никакво провинение. Докато не започна да си ръсиш косите с желатин на прах. И тогава хоп — нова бомба! На бърза ръка си опаковала всички колежански награди на Бърт, обадила си се на една фирма за събиране на отпадъци и си им наредила да ги изхвърлят.