Шиничи Хоши
Капризният клиент
— Какво става? Далече ли е още планетата, към която сме тръгнали? Не, вече сме съвсем близо.
Помещението за пътници в космическия кораб беше луксозно обзаведено с дебел килим и блестящи златисти предмети. Моят клиент, удобно отпуснат в изящно кресло до илюминатора, държеше в едната си ръка пура, а в другата — чаша бренди. Той ми зададе този въпрос, наслаждавайки се на звездното небе.
— Ако желаете, можете да погледнете през този телескоп — казах аз и преместих по-близо до илюминатора украсения с инкрустации телескоп, извадих кърпичка и изтрих внимателно окулярите, след което се поклоних вежливо. Клиентът погледна през телескопа и каза:
— Хм. Щом има морета, значи има и континенти.
— Точно така е, както благоволихте да кажете.
— А континентите защо са лилави?
— Както сигурно вие сам предполагате, това се дължи на цвета на растенията.
— Странна работа! Добре ще е и ако има някакви по-особени животни, за трофеи. Искам да блесна пред приятелите си. Не искам никой да ме превъзхожда с нещо. Би ми било много неприятно, ако някой тип намери отнякъде животно, по-рядко срещано от моето.
— Вие сте прав. На тази планета досега не съм водил никого. Сигурен съм, че ще попаднете на изключително рядко животно — отговорих аз и му поднесох пепелника, който държах в ръка. Той смяташе за нещо съвсем нормално някой да му държи пепелника — изтръска в него пепелта от пурата си и тъй като, изглежда, моите думи му се харесаха, каза с доволна усмивка:
— Значи, заради мене ти избра тази планета, на която досега не си водил никого! Да, парите стимулират хората!
— Много съм ви благодарен. Винаги на вашите услуги — отговорих аз.
Вече дълго време работя тая работа и би било непростимо, ако клиентите ми не останат доволни. Всичките си пари дадох за този космически кораб. Обзаведох го луксозно и сега развеждам с него по разните планети милионерите, когато се чудят какво да правят. На Земята хората почти не се занимаваха с лов. Тъй като моят клиент определено беше богат и заемаше висок пост, аз трябваше непрекъснато да му се кланям, но затова пък и възнаграждението нямаше да бъде никак малко. Най-много пари падат от такива като този, който през цялото време ме гледа с пренебрежение и нае целия космически кораб, без да се интересува колко струва, за да отиде на екзотичен лов. След малко ще започнем да се приземяваме.
— Хм. Гледай много да не тръска при кацането! Защото аз плащам!
Съсредоточих цялото си внимание и кацнах съвсем неусетно, надявайки се на допълнително възнаграждение.
— Как ви се стори кацането? Ето че най-после пристигнахме! — казах аз, защото толкова ловко приземих космическия кораб, че само в чашата с коняка, оставена на масата, се появи една малка вълничка.
— Хм. Наистина беше добре!
— А сега как ще благоволите, веднага ли да тръгнем на лов, или да приготвя нещо леко за хапване?
— Остави хапването за после. Искам час по-скоро да излезем на лов.
— Да, разбира се. В такъв случай благоволете да се преоблечете.
Извадих от гардероба, направен от хубаво сандалово дърво, ловен костюм и му го подадох с поклон.
— А ето, заповядайте и обувките.
Той провеси краката си и аз, прегънат на две, започнах да го обувам. Моят клиент си имаше принцип да не се превива пред никого, та сигурно нямаше навика и сам да си обува обувките. Най-накрая му завързах връзките, изправих се и свалих от стената пушката, която стреляше с упойващи патрони.
— Тази пушка е с упойващи патрони. Разбира се, вие знаете как се стреля с такава пушка или…
— Зная. Хайде, да тръгваме!
Отворих вратата, изкарах джипа навън и седнах зад волана.
— Къде има животни?
Как можех да му отговоря къде има животни на тази планета, когато аз самият за първи път се намирах на нея? Естествено, нямах никакво понятие. И този път ми помогна интуицията, натрупана с дългогодишния опит. Подгоних джипа по пепелявосивото поле и се насочих към гората, която се показа в далечината.
— Гледай колко странен цвят имат тези растения! И как се променят!
— Да, прав сте. Когато има слънце, растенията са жълти, а после цветът им се променя — отговорих му аз, но нямах никакво желание да се впускам в научни обяснения.
— Наистина много интересно явление! — каза той.
Беше се изпъчил на седалката и гледаше нагоре към яркото жълто слънце. Изглежда бе повярвал на моето „научно“ обяснение. Щом наближихме гората, аз натиснах спирачките.
— Гледай добре! Да си нямаме неприятности!
Настроението на моя клиент обаче бързо се оправи.
— Има животни! Бъдете готов да стреляте!
— Така ли! Къде са?