Велимир Петров
Караконджул с давност
На всеки еди-колко си години Някои служби разсекретяват по Нещо поради давност. Нещото от дистанцията на времето, вече не било чак толкова Нещо и не можело да навреди съществено на сигурността на държавата. Такъв е и случаят който решихме (въпреки, че не сме Някоя служба, а частно лице) след четиридесет и пет годишна давност, да разсекретим, да отупаме от прахта и поднесем на любителите на приключения.
За прегледност, а и да не вземаме страна — ще работим само с фактите, предоставени ни от самия Потърпевш, да го наречем „П“.
Всеки който е разглеждал картата на България, е забелязал, че контурите на страната са очертани с дебела червена линия. Това са държавните граници! Свещени и неприкосновени за враговете и попълзновенията им. И обратно — прикосновени за приятели и туристи с валутни постъпления.
Също така, при разглеждане на картата, се вижда, че отгоре е Северната граница, отдолу, е Южната, отляво — Западната и отдясно Източната. По причини, че страничните ни се падат малко встрани, няма да са обект на разказа ни.
Охраната и отбраната на държавните граници беше поверена, освен на свръхсрочно служещите, така и на срочно служещите такива. Това бяха будни и яки младежи, обикновено от точно противоположни родни места. По тези именно причини, бившият донаборник „П“, от северната червена линия, по-вдясно от средата, беше спуснат право надолу, върху южната червена линия.
Още от първия ден бившият донаборник „П“ прерасна в Заека „П“. За някаква си половин година изучи усърдно науките, необходими за достойно изпълнение на патриотичния дълг. По-важни от които са: текстовете на клетвата и химна; коремното възлизане; технологията за миене на мазни баки и алуминиеви чинии без топла вода и сапун; радио и телефонна свръзка; теория и практика на уборката; морзовата азбука; патешко ходене по мъките; как се неутрализират диверсанти посредством бандитска връв; разглобяване и сглобяване на личното оръжие СКС — самозарядна карабина Симонов, заредена с осем патрона, а не с десет, да не се пренатегне пружината и произведе нежелателен изстрел, който пък да пренатегне международното положение; да шие якичките и глади дрехите на стария набор (Старите кокали); да претърсва местности за диверсанти; да бяга с километри в пълно бойно снаряжение; да си отспива на вечерна проверка в строя, докато старшината се опива от красноречието си; както и много други положителни неща. Най-положителното от които — да сформира морално — волеви качества и да прерасне от кекав юноша в солиден мъж. Само едно от предвидените по устав занятия не се изучаваше, а именно — излизане в градски отпуск. Първо — по причина, че град върху тази червена линия наблизо нямаше и второ — международното положение преди четиридесет години си беше пренатегнатато, както споменахме, като пружината на СКС, всичко беше в бойна готовност и отпуските, дори и тия по болест, бяха отложени за по-добри времена.
След тази половин година, по заповед Отгоре, в наряд застъпи Баба Марта. Поради лошо синоптично носене на службата през първия ден на наряда, беше наказана в непоряд до края на месеца. Взема си бележка и Южната граница беше залята с южна благодат. Всичко цъфтеше и където можеше — вържеше.
В охраняемата зона, освен тривиалните кокичета, минзухари и синчец, избуяха кукурякът, зайче-пишчето и копривата. Също така и младежките въжделения, мераците и други такива не особено уставни.
Котараците зачислени на котлова храна, с поведението си разсейваха младия набор, а наближаваха изпитите. По данни на разузнаването скоро щяха да са и изпитите на врага. Школата за диверсанти в съседна Гюмюрджина, с пукването на пролетта, щеше планомерно, по списък, да изпраща випуска си, който също така планомерно, по същия списък, трябваше да се залавя и обезврежда. Пролетта си е пролет, службата, служба. Всеки си провеждаше занятията, обезпаразитяващото поделение — също. Трябваше да се опушват помещенията с разни химии. Командването заповяда да се излезе на Практически учебни занятия в двукилометровата гранична зона.
Едно такова Практическо учебно занятие бучеше-бръмчеше с помощта на мощен ЗИЛ по непристъпни кози пътеки, вещо кормувано от отличника на шофьорската школа. Водачът от младия набор, освен отличник, беше и доста нисък във височинно отношение и му бяха подложили сгъната палатка, за да вижда що-годе през панорамното стъкло. По тази причина видя указания в заповедта пункт и разстави по местопредназначение наряд свързочници.
Това беше изоставено, незнайно откога гробище, а нарядът се състоеше от Стар кокал и Заекът „П“. Освен личното им оръжие, бяха окомплектовани още с: радиостанция, тежаща шестнадесет килограма, оставила трайни следи на еди-кой си прешлен от гръбначния стълб на Стария кокал; батерийно сандъче, тежащо двадесет килограма, оставило трайни следи на еди-кой си прешлен — на заека „П“; окомплектовани заедно, представляваха трофейна, надеждна възможност за радиовръзка, в радиус еди-колко си километра на телеграфия и еди-колко си километра на телефония. Също така, в комплектовката имаше чифт кънки за катерене по стълбове, палатка, манерки, суха храна за три дни, както и запечатан плик със заданието, надлежно разпечатан след заминаването на ЗИЛа. Между многото задачи главна беше — на всеки кръгъл час да се поддържа радиовръзка с Центъра, включваща приемане и предаване на шифровани грами и прочее упражнения.