Старият кокал се оттегли на сянка, полегна на една полегнала, добре затоплена, надгробна плоча и каза, че това занятие го е преигравал многократно, да се оправя Заекът „П“, но да знае, че е под контрол. Също така, да знае, че кръглият час е вече ударил. Заекът„П“ беше способен заек. За него беше нещо съвсем рутинно, да направи каквото трябва. Но трябва да напомним, че преди четиридесет години, радиостанциите бяха лампови. При стационарни условия се държаха колегиално, но при друсане по нестандартни пътища, им се разместваха лампите и колегиалността им не даваше контакт. Налагаше се да се разглобява, натъкмява и прочее трудоемки операции. Старият кокал вметна, че това си влиза в практическото учебно занятие, че го е преигравал многократно и Заекът „П“ да се оправя сам, но да знае, че е под контрол и кръглият час отлита. Да мине на резервен вариант, да установи връзка, а после да ремонтира.
Резервният вариант, заедно с кънките и Заекът „П“, се качиха на отстоящия на броени метри телефонен стълб, прикачиха се към двойка жици и се намесиха в цивилен разговор. Поискаха по спешност връзка с Центъра. Тогава това беше приоритетно и цивилната колежка, с още по-цивилен и нежен глас, веднага оправи работите. Вече спокойно можеше да се ремонтира. Ако можеше да се нарече „спокойно“, такова ремонтиране, при което атмосферните и радиосмущенията се досмущаваха от нежни, цивилни гласове на колежки, кой знае как проникнали във военния диапазон на ефира.
Първият ден от Практическото учебно занятие приключваше отлично. Връзката беше добра; грамите — приети и предадени почти без грешки; палатката опъната, а сухата храна — една трета оправдана. Но беше пролет, природата призивно мяукаше като мартенски котарак, щафъкаха видения, все с образ и глас на цивилна колежка… Глас и образ — един такъв… Старият кокал, докато медитираше върху плочата каза, че това си го имало в Практическото учебно занятие, още повече гласове ще се чуват около полунощ, когато по старото гробище се подвизават разни караконджули и се греят на луната. Не трябва да им се обръща внимание, те да си гледат тяхната работа. Заекът „П“ да си гледа неговата, да не забравя, че е под контрол.
До кръглия час имаше почти цял час. Заекът „П“ знаеше, че нощем цивилните линии в зоната не са натоварени. Обу кънките и пое нагоре по стълба към Приключението. Колежката не беше същата. Гласът и беше много по-нежен, разговорлив и примамлив. Заекът „П“ на три пъти слиза за кръглите си часове, на три пъти се възнася нагоре по стълба към мечтателната луна и научи много неща. Научи, например, че колежката отстои на осем километра, от изоставеното гробище, все в двукилометровата гранична зона, малко по-на север, че същата тази колежка е самотна отколе, мъжът и — не си спомня откога се е запилял уж по печалби, никакъв го няма, а младостта и не чака, че ако се движи по жиците, те ще го отведат до дежурната в кметството, в която дежурна, тя — колежката, ще го чака до нула три часа, когато ще я сменят…
Заекът „П“ дишаше тежко. Навярно от честото висене на стълба между земята и луната. Или от пълнолунието. Старият кокал каза, че го разбира много добре; това занятие го е преигравал когато самият той е бил Заекът, а неговият Стар кокал му бил казал, че и той го разбира много добре и, че и той го е преигравал. Също така, философски добави, че нищо ново няма под луната, особено през март. Също така, ако желае, може да го прати, съвсем уставно, на проверка по линията, имало такъв вариант при Практическото учебно занятие. Да не се тревожи, той — Старият кокал ще поддържа кръглите часове. Само да внимава откъм диверсанти, но тя — школата им в Гюмюрджина, още не е завършила техните си практически учебни занятия, пък и списъкът по който ще ги препращат през границата още не бил уточнен — така казало разузнаването. Така, че — желае успех при проверката на линията и се хилна някак си особено.