Пъхна кутиите във фризера, за да са готови да ги отнесе рано на другия ден в магазина. Изморена, но доволна, тя се мушна в леглото, зави се с пухената завивка и потъна в сън.
В неделя сутринта Имоджен извади черната дъска за менюта, която откри в килера на магазина, и написа с характерните за магазина бежово и пастелно розово:
ДНЕС МОЖЕТЕ ДА ПРОБВАТЕ ДОМАШЕН СЛАДОЛЕД
Усмихна се, когато изнесе дъската отвън, очаквайки с нетърпение предстоящия ден. Утринното слънце изсушаваше бързо прогизналия от дъжд бетон пред магазина и като че ли по изключение времето може би щеше да сътрудничи в осъществяването на нейния план. Младежи с ролкови кънки сновяха наоколо, като се въртяха около бетонните конуси и дори чайките пееха някаква весела песен, докато се стрелкаха към кофите за боклук на крайбрежния булевард, за да си намерят закуска.
От обичайното си място пред магазина Хепбърн облайваше птиците. Имоджен се загърна по-плътно с жилетката си и се огледа за възможни клиенти. Стресна се при вида на златистата козина, когато един ретривър се шмугна покрай нея и се насочи право към Хепбърн.
— Много съжалявам — извини се жената с тъмна, късо подстригана коса, като настигна кучето и сграбчи отново каишката му.
Мъж с шлифер се изравни с тях и се спря задъхано.
— Значи го хвана, Джил. Браво.
— Хари има особено отношение към дакелите — обясни жената смутено. — Това е Хари. — Тя посочи златния ретривър. — Не той — разсмя се тя и хвана партньора си за ръка.
— А, старият магазин за сладолед. Между другото се канехме да поспрем тук — каза мъжът. — Разбрахме, че има нови собственици. Ние сме Джефри и Джил, приятно ми е да се запознаем.
Имоджен се усмихна и се ръкува с тях.
— Имоджен. И на мен ми е приятно. И да, ние сме новите собственички. Магазинът все пак остана в семейството, всъщност би трябвало да го наречем „При Вивиен и внучките й“. Поехме го със сестра ми Анна.
— Изглежда страхотно — отбеляза жената, като огледа прясно боядисаните стени и ретро обстановката.
Бяха направили абажури от черпаци за сладолед, като провесиха крушките в средата.
— Внуците ни много ще го харесат, нали, Джефри?
— Да, сигурен съм, че ще го харесат. Дайте ни два сладоледа, моля — каза Джефри. — Имате само с шоколад и ягоди, нали?
Имоджен кимна.
— Аз ще взема с шоколад и фунийка с ягодов за жена ми.
Имоджен напълни фунийките, като внимаваше да не раздроби фините вафли. Тя самата беше открила тези фунийки — те бяха доста по-добри от обикновените.
— Изглежда възхитително — отбеляза Джил, докато плащаше на Имоджен.
Те се насочиха към изхода, като този път водеха Хари на скъсена каишка. Хепбърн предпазливо подаде глава от задната стая с питащи кафяви очи.
— Вече е безопасно да излезеш, Хепбърн — прошепна Имоджен. — Току-що казахме довиждане на първите ни клиенти на домашен сладолед.
Кучето джафна одобрително.
— Мислиш ли, че съседите ни ще искат да го опитат? — попита го Имоджен.
Той джафна отново и завъртя опашка. Имоджен прие това за съгласие. Тя отиде до магазинчето за сувенири на Иви на крайбрежния булевард. Звънчето иззвъня, когато тя влезе.
— Здравей, Иви — провикна се Имоджен, когато я видя. — Мога ли да те изкуша с малко домашен сладолед?
— О, миличка, колко бих искала. Много мило от твоя страна да ми предложиш. Но докторът ще ме убие. Казва, че трябва да си следя холестерола.
— О, разбирам. Е, няма да е хубаво да ти навлека неприятности. Просто ще трябва да измислим някакви по-здравословни опции за теб.
Едно обсипано с лунички момченце се мушна в магазина покрай Имоджен, като стискаше голяма надуваема акула.
— Пробита е! — изхленчи то.
— Дългът ме зове — усмихна се Иви. — Но защо не попиташ Фин? Обзалагам се, че ще е много доволен да се възползва от предложението ти.
— Да — каза Имоджен. — Ще го направя.
Тя подмина няколко арки до школата на Фин. Отвън група сърфисти се готвеха да влизат и тя видя Фин, застанал на вратата.
— Приятно сърфиране — пожела Имоджен на групата. — После ви чакат петдесет процента отстъпка от фунийките с домашен сладолед в магазина на Вивиен ето там. — Тя посочи магазина.
— Звучи добре — каза една от жените, облечена в неопрен. — Но предполагам, че ще сме замръзнали.
— Науката е в подкрепа на сладоледа — възрази Имоджен, като веднага измисли отговор. — Колкото е по-ниска вътрешната ви температура, толкова ви е по-топло.