„Ти не си малодушна — каза си тя, докато крачеше към «При Вивиен». — Идва нов ден.“
Когато стигна до вратата на магазина, вече се почувства готова да отвори. Може би пък днес нещата щяха да се оправят.
На изтривалката имаше куп поща и тя се наведе да я вдигне, като остави снопче листовки и местния вестник на тезгяха. Включи стереоуредбата и отвори входната врата, за да изглежда по-приканващо.
После сортира писмата, отдели една сметка за ток и изхвърли няколко листовки за доставка на храна. Тъй като не се виждаха клиенти, отвори местния вестник и прегледа заглавията — снимки на домове, пострадали от последното наводнение, с тъжните им обитатели отпред. Имаха късмет, че магазинът не беше засегнат, помисли си Имоджен.
Обърна на трета страница и едва не пропусна материала.
КРАЙБРЕЖЕН МАГАЗИН ОТРАВЯ ДУЗИНА ЖИТЕЛИ НА БРАЙТЪН
Имоджен се задъха, докато четеше статията — споменаваха магазина на Вивиен и историята с хранителното отравяне в неделя беше отпечатана черно на бяло.
„О, божичко — помисли си Имоджен, като се насили да затвори вестника. Ами какво да правя сега?“
Докато сядаше на едно високо столче, паниката й бавно премина в объркване. Историята беше доста неясна и хората, участващи в нея, не бяха назовани по име, но пък имаше подробности за историята на магазина и за подновяването му, които бяха странно точни. Неща, които само друг човек, който работеше в Аркадата, можеше да знае.
Някой се беше нагърбил със задачата да провали бизнеса им и вероятно бе съвсем наблизо до магазина.
Интуитивно тя се запъти към школата по сърф на Фин с вестника в ръка.
— Фин, да си чувал нещо по въпроса? — попита го тя, като му показа статията.
Фин я погледна неразбиращо, после взе вестника от ръцете й. Прегледа го.
— Майчице, това никак не е добре, нали? — каза той.
— Знам, че инцидентът от онзи ден не би трябвало да се случва, но трябваше ли да разговаряш с местната преса?
— Нямам нищо общо с това.
— Наистина ли? — възкликна недоверчиво Имоджен. — Струва ми се странно, защото ти си единственият човек, който наистина се подразни от това. А може би можеш и да спечелиш нещо от провала ни?
— Не знам нищо по въпроса. — Фин сви рамене. — И не знам защо си мислиш, че ще се облагодетелствам от това, че магазинът на Вивиен ще пострада. Ние тук разчитаме един на друг и се подкрепяме взаимно в бизнеса си. Винаги е било така. Точно поради тази причина се почувствах предаден онзи ден.
— Но в статията има неща, които само някой от нас тук може да знае.
— Не искаш да се откажеш от идеята си, нали? Окей, Имоджен. Открий доказателства и с радост ще те изслушам.
— Ще открия — обеща Имоджен. — Защото не е честно да ни причиняват това.
Глава четиринайсета
— И сега добавяте петдесет грама сметана — каза Бианка на Анна, като се наведе над работния й плот и посочи голяма сребърна смесителна купа.
Анна слушаше внимателно италианската си инструкторка и се опитваше да накара ръката си да не трепери. Ето я, абсолютен новак, в присъствието на Бианка Ромеро — кулинарната легенда. Внимаваше да не сбърка нещо. Бианка й кимна одобрително и отиде при следващия плот.
Бианка беше над трийсетгодишна, елегантна, очарователна жена, чиято страст към храната проличаваше във всяка дума, изречена от нея. Отмервайки внимателно продуктите, Анна старателно смеси съставките, като внимаваше да изпълнява точно рецептата.
Докато пиеше кафе тази сутрин в приемната, Анна се запозна с четиримата си колеги от курса. Бяха международна група — Георгиос, пълничък грък на средна възраст; Шан, дружелюбна художничка от Ирландия; и Риа и Хиро — младоженци от Япония.
Кипейки от нерви и ентусиазъм, те влязоха един след друг в елегантното помещение с високи тавани, големи прозорци, избелели фрески по стените и пищни декорации по белия таван. Бианка ги поздрави, а после веднага премина по същество.
— Няма да получите диплома, ако не направите най-висококачествения сладолед — в противен случай курсът ще е просто загуба и на вашето, и на моето време.
После ги раздели по двойки и Георгиос бързо се запъти към масата на Анна.
— Ти си добра в това, а? — Гласът му прогърмя до нея и той я бодна в ребрата. — Знам, че избрах добър партньор. Веднага мога да позная, че си опитна готвачка — разсмя се той.
— Така ли? — Анна се усмихна изненадано. — Никога не съм правила джелато. Всичко това е ново за мен. — Тя премери захарта и я изсипа в купата. — Ами ти, Георгиос? Правил ли си това преди?