— Добре ли си? — попита я Матео.
— Донякъде — усмихна се Анна. — Ужасявам се от височини.
— Опитай се да не гледаш надолу — каза той и сложи успокояващо ръката си върху нейната.
Тя не дръпна своята. Чувстваше се добре от докосването му, а физическата близост на такава височина беше нещо различно, помисли си тя.
— И защо ти е да гледаш надолу? Погледни нагоре, Анна.
И той посочи фреските по тавана на катедралата в наситени сини тонове и златните листа, които се виеха между тях. Същинско изображение на рая.
— Ау — възкликна тя, забравила доскорошния си страх.
— Харесва ли ти?
— Толкова е красиво, че кара човек да забрави колко високо сме се качили — усмихна се тя.
Те обиколиха купола до половината, а после излязоха през друг портал на нови стъпала. Анна се спря пред малко прозорче, докато се качваха нагоре и посочи многобройните метални катинари, закачени за решетката.
— Какво представляват?
— Те са, как го казвате… за спомен — обясни Матео. — Виж! — Той й показа как хората бяха надписали или нарисували инициалите си върху метала. — Идваш тук с някого, който е важен за теб, и оставяш катинар за спомен. Така той винаги ще остане тук.
Анна се сети за Джон. Той никак не обичаше да пътува — беше излизал от Англия само веднъж, на ергенска екскурзия до Амстердам. Но може би тя щеше да го склони да дойде тук. Може би можеха да повторят изкачването и да оставят техния собствен катинар тук. Мисълта я стопли.
— Хубави са, нали? — усмихна се Матео. Той погледна нагоре към празното стълбище пред тях. — Те отидоха напред. Хайде да ги настигнем.
Анна ускори крачка и след няколко минути стигнаха горе. Тя излезе на външната платформа на купола на Дуомо, където гледката, която я посрещна, спря дъха й. Беше ясен, слънчев ден и се виждаше на мили далеч, през целия град, отвъд искрящата река и чак до тосканския пейзаж.
— Е, какво мислите? — попита Бианка, като посочи гледката. — Изкачването си струваше, нали?
Анна се приближи до края, където бяха застанали другите курсисти и правеха снимки. Застана малко встрани от тях, за да може да попие гледката.
— Да — прошепна Анна. — Зашеметяващо е.
Матео дойде и застана до нея.
— Струва ми се — усмихна се той, — че световъртежът ти може би е излекуван.
Глава седемнайсета
Джон й отвори вратата по боксерки.
— Имоджен — поздрави я той изненадан.
— Извинявай, Джон. — Тя все още държеше ключа, който й беше дала Анна от апартамента. — Не мислех, че ще намеря някого тук.
— Влизай — покани я той, все още притеснен. — Нормално не трябваше да съм вкъщи, но днес работя оттук.
Косата му стърчеше на кичури, като че ли току-що беше станал.
— Само за минутка. — Имоджен мина край него. — Просто трябва да си прибера нещо.
Тя влезе в банята, веднага откри несесера си и го метна в раницата. От стаята се чуваше приглушения звук на телевизора. Май не се е преработил много, помисли си тя с усмивка.
Провря глава във всекидневната, където Джон седеше на дивана.
— Ако имаш свободно време в излишък, още един чифт ръце ще ми свършат работа в магазина — предложи тя с най-подкупващото си изражение.
— Чака ме трескав ден, съжалявам. Как вървят работите там?
— Добре — отвърна Имоджен. — По-добре. В магазина всичко е променено.
— Заради курса на Анна ли?
— Нещо повече. Ела да видиш. — Тя кимна към прозореца.
Джон стана, забърса запотения прозорец и двамата надникнаха навън.
— Имоджен, какво, за бога, е онова нещо, паркирано пред къщата ни? — възкликна той, сочейки ужасено вана.
— Не е толкова важно какво е — обяви Имоджен гордо, — а по-скоро какво ще стане.
По-късно същия ден в магазина списъкът, който Имоджен правеше, ставаше все по-дълъг.
Гластънбъри
Тайната градина
Остров Уайт
Кулинарен фестивал в Съсекс
Щом успееха да направят качествен сладолед, колкото повече хора можеха да привлекат, толкова по-добре. Когато пристигна в магазина, след като посети апартамента на Анна, тя изми и почисти новия ван и го приготви за боядисване. Сега й оставаше по-приятната задача да си помечтае за всички онези места, които можеше да посети с него. Тя провери цените за сезонните резервации онлайн и ги записа. Влезе на страницата на магазина и качи няколко снимки на вана, за блога, който пишеше. Посетителите на страницата ще могат да видят различните етапи на обновяване на вана, а после да разберат къде да отидат, за да си купят сладолед от него. Снимките се зареждаха на екрана.