— Окей — каза тя, притискайки ръка към челото си в опит да проумее ситуацията. Сега поне знаеше как стоят нещата. — Ще го преодолеем, Джон. Ще си намериш нова работа или ще измислим нещо. Няма нищо.
— Всъщност има — възрази той и сведе очи така, че да не среща погледа й.
— Какво искаш да кажеш?
— Имах нужда да отида някъде, Анна. Имах нужда от дом, а тук не се чувствам у дома си. Исках да ида някъде, където да почувствам отново себе си.
— Да почувстваш себе си?
— Не знам какво да кажа — продължи Джон. — Не знам какво означава всичко това. Но мястото, където съм си аз е с Алфи. И с Миа.
Глава двайсет и трета
— Това е пропуск за търговци — каза Имоджен, като показа пропуска си за Гланстънбърския фестивал на охранителя край оградата.
— Не съм виждал такива преди — отбеляза той, загледан в сигнално оранжевия ремък, който тя му връчи.
— Всички търговци на храна и напитки имат такива — каза Имоджен, като започна да губи търпение.
Той какво си мислеше — че е докарала тук вана само за забавление, за да се опита да проникне по този начин на музикалния фестивал ли?
— Ще трябва да се обадя на шефа си — заяви мъжът, като зашляпа в калта с гумените си ботуши в цвят каки, пръскайки наоколо кал с всяка стъпка.
Имоджен потегли по обед. Натовари вана с неща от първа необходимост, които зае от приятели, посещаващи редовно фестивалите, а после натъпка фризерите на колата със сладоледи и сорбета, както и с торби с фунийки и вафли. Оставаше й само да се надява, че топлото време ще се задържи — ако годината се окажеше отново дъждовна, не само че имаше опасност от нов кошмар, свързан със здравната безопасност, но беше почти сигурна, че хората щяха да се насочат към вановете с органичните бургери, а не към ледените сорбета и гранита.
Докато чакаше охранителят да я пусне, стана шест часът вечерта. Пътищата за Съмърсет бяха почти безлюдни, с изключение на последните няколко мили до мястото на събитието, където започнаха задръстванията. Тя изтърпя дългото пъплене в трафика заедно с останалите посетители на фестивала, които бяха тръгнали по-рано, като надуваше до дупка радиото си.
Анна се труди усърдно цяла сутрин, за да приготви навреме сладоледите за Имоджен. Изглеждаше й изморена и Имоджен й предложи да й помогне, но Анна настоя да свърши всичко сама.
— Можете да минете — каза й охранителят, като й връчи обратно пропуска и й махна да мине през портата. — Между другото, имате хубав ван.
Имоджен форсира двигателя и той веднага се задави. Прониза я тръпка на страх — може би все пак трябваше да го закара на преглед при квалифициран механик, преди да тръгне на такова дълго пътешествие? Завъртя отново ключа и този път, за нейно огромно облекчение, моторът заработи. С шумен рев двигателят се съживи и ванът се затресе през портата по неравния кален терен.
И ето че тя вече беше вътре! Щом колата навлезе в периметъра на фестивала, я прониза тръпка на възбуда за съботата и неделята, които й предстояха. Да, нямаше да стои със скръстени ръце, но извън границите на магазина веднага се почувства по-свободна. Отдясно и отляво се заредиха поляни с бели вигвами, а хората бяха започнали да разпъват и по-малки палатки и сергии за храна и напитки. Жена с фосфоресциращ елек погледна пропуска и й посочи къде да паркира вана. Тя провери отново детайлите. Позицията му беше идеална — съвсем близо до сцената на „Джаз Уърлд“, където посетителите на фестивала щяха да мързелуват на слънце и най-вероятно щяха да похапват, и на около десет минути от по-голямата сцена на „Пирамидата“, където щяха да свирят основните банди, което й гарантираше силен човешки поток.
Имоджен паркира вана и слезе, като лекичко се протегна, за да отпусне стегнатите си от шофирането мускули. Обърна се към возилото, което току-що беше направило първото далечно пътешествие като нейна собственост и усети прилив на гордост. Боядисан в свежи пастелни тонове, със смело лого и сладоледена фунийка на покрива, ванът сега беше не само красив, но и функционален. Освен това, по пътищата не срещна друг такъв ван. Няколко коли и камиони й бяха изсвирили с възхищение по пътя за насам.
След като вече беше пристигнала, време беше да поразузнае как стоят нещата. Тя заключи вана с вещите си, нахлузи гумените ботуши, нахлупи сламената си каубойска шапка и тръгна да се запознае с новата обстановка.