Джулиан застана до нея и дръпна леко една от завесите.
— Мисля, че не трябва да ги пипаме — каза Скарлет.
— Или пък тъкмо затова ги затвориха точно когато влязохме — за да ги отворим. — И дръпна още завесата.
Скарлет беше сигурна, че Джулиан нарушава някакво правило, но въпреки това се наведе да хвърли поглед на вълшебното царство, проснало се десетина етажа по-долу. Калдъръмените му улици приличаха на онези, по които бяха минали по-рано с Джулиан, само че това селце далеч не беше изоставено. Приличаше на оживяла книжка с приказки. Скарлет се дивеше на яркоцветните остри покриви, полазените от мъх кули, бисквитените къщурки, грейналите златни мостове, настланите със сини тухли улички и ромонящите фонтани, всичко това огряно от фенери със запалени свещи, които висяха буквално навсякъде и потапяха градчето в странно безвремие между деня и нощта.
Като размер приличаше на нейното селце на Трисда, но оставяше впечатлението за нещо много по-голямо, така както думата изглежда по-голяма, когато след нея има възклицателен знак. Улиците изглеждаха толкова живи, сякаш сами се движеха.
— Не разбирам как са побрали цял един свят тук.
— Това е просто хитроумен театър — отвърна сухо Джулиан и вдигна поглед към десетките други балкони, които гледаха към същата сцена.
Скарлет си даде сметка, че той е прав. Балконите оформяха кръг, гигантски кръг. Изведнъж я налегна униние. Понякога минаваше цял ден, докато хване дирите на Тела в бащиното им имение. Как щеше да я намери тук?
— Огледай всичко добре — посъветва я Джулиан. — Така ще ти е по-лесно да се ориентираш. Слезем ли веднъж долу, повече няма да се върнем на балкона, освен ако…
Някой се изкашля зад гърбовете им.
— Трябва да отстъпите назад и да дръпнете завесите.
Скарлет се завъртя на пета, ужасена, че ще ги изритат, задето са нарушили правилата, но Джулиан пусна завесата спокойно, без да бърза.
— И кой сте вие? — попита той, вперил поглед в непознатия, сякаш не те, а новопоявилият се млад господин беше направил нещо нередно.
— Викайте ми Рупърт. — Измерваше Джулиан със същия презрителен поглед, сякаш знаеше, че мястото му не е тук. Нагласи надменно високата си шапка. Без нея сигурно би бил по-нисък и от Скарлет.
Отначало й беше заприличал на господин с колосани сиви панталони и фрак, но когато пристъпи към тях, Скарлет си даде сметка, че е просто момче, което се е облякло като мъж, бузите му още бяха по детски закръглени, а крайниците му тепърва щяха да растат, без значение в какви дрехи ги облича. Зачуди се дали този костюм не е препратка към Легендата, който беше прочут със своите цилиндри и елегантни костюми.
— Тук съм да ви разясня правилата и да отговоря на въпросите ви, преди официално да се включите в играта. — После с равен тон повтори речта, която им беше изнесла велосипедистката.
Скарлет нямаше търпение играта да започне. Познаваше Тела и беше сигурна, че сестра й вече се е влюбила в поредния проблем.
Джулиан я сръга с лакът в ребрата.
— Слушай.
— Това вече го чух.
— Сигурна ли си? — прошепна той.
— След като влезете, ще ви бъде представена загадка, която трябва да решите — казваше Рупърт. — Има скрити подсказки и улики, които да ви помогнат. И макар че искаме да ви вземем ума, внимавайте да не го изгубите — повтори Рупърт.
— Каква става, ако някой все пак си изгуби ума? — попита Скарлет.
— Обикновено точно тогава хората умират или полудяват — отговори Рупърт толкова спокойно, че Скарлет се зачуди дали го е чула правилно. Със същото спокойствие Рупърт свали цилиндъра си и извади оттам две парчета пергамент. Протегна ръка към Скарлет и Джулиан, сякаш искаше да прочетат написаното, но шрифтът беше невъзможно дребен.
— Ще ми трябва по капка кръв в долния край — каза той.
— Защо? — попита Скарлет.
— Тези документи потвърждават, че сте изслушали правилата два пъти и че нито Каравалът, нито неговият директор Легендата носят отговорност в случай на злополука, смърт или лудост.
— Но нали казахте, че случващото се вътре не е истинско — възрази Скарлет.
— Случва се хората да сбъркат фантазията с реалност и понякога това води до злополуки. Рядко — добави Рупърт. — Ако имате притеснения, не е задължително да се включвате в играта. Може да останете тук като зрители. — Прозвуча отегчено, сякаш Скарлет се тревожеше излишно.
Тя си представи какво би казала Тела, ако беше тук: „Ще останеш само един ден. Наистина ли искаш само да гледаш?“.
Само че идеята за договор, подпечатан с кръв, не й допадаше никак.
От друга страна, ако Тела участваше в играта, а Скарлет — не, сигурно изобщо нямаше да я намери, а това би съсипало плана й да си тръгне на следващия ден и да се прибере навреме за сватбата с графа. Въпреки указанията на Рупърт още не беше наясно с детайлите на играта. Разпитвала бе подробно баба си, но тя избягваше конкретните отговори. Вместо това й беше напълнила главата с романтични представи, които едва ли отговаряха на действителността. Образи, нарисувани от жена, която виждаше миналото според желанията си, а не според фактите.