Погледна към Джулиан. Той без колебание позволи на Рупърт да убоде пръста му с някакъв трън и да притисне окървавения му връх към двата документа.
Преди няколко години Каравалът временно беше прекратил турнетата си, спомни си Скарлет. Някаква жена била убита. Скарлет не знаеше подробности. Приела бе, че е станал трагичен инцидент, несвързан с играта, но сега се запита дали бедната жена не се е потопила твърде дълбоко в илюзиите на Каравала.
От друга страна, години наред участваше в безумните игрички на баща си. Знаеше кога се опитват да я измамят и не си представяше дотолкова да изгуби връзка с реалността, че да загине или да полудее. Въпреки това ръката й трепереше, когато я протегна към Рупърт. От опит знаеше, че няма безплатни игри.
Рупърт убоде безименния й пръст толкова бързо, че Скарлет почти не усети убождането. Но когато притисна пръст в долния край на деликатния пергаментов лист, за миг сякаш всички светлини угаснаха. А когато дръпна ръка, светът стана по-ярък и отпреди. Имаше чувството, че може да усети вкуса на червеното на завесите. Шоколадов кекс, напоен с вино.
Скарлет рядко бе опитвала вино, само по една-две глътчици, но дори цяло шише от напитката едва ли би предизвикало такава сияйна еуфория. Въпреки страховете си, Скарлет изпита необичаен миг на пречистено щастие.
— Играта започва официално по залез-слънце утре вечер и свършва по изгрев на деветнайсети. Всички участници разполагат с пет нощи да изиграят играта — продължи Рупърт. — Всеки ще получи по една улика, с чиято помощ да започне пътуването си. Следващите улики ще трябва да откриете сами. Препоръчвам да действате бързо. Наградата е само една, а ще я търсят мнозина. — Пристъпи и им връчи по една карта. На нейната пишеше „Стъклената змия“.
— На моята пише същото — каза Джулиан.
— Това ли е първата ни улика? — попита Скарлет.
— Не — отговори Рупърт. — Там ще намерите стаи, подготвени за вас. Първите улики са в стаите, но трябва да се настаните преди зазоряване.
— Защо, какво ще стане на зазоряване? — поинтересува се Скарлет.
Сякаш изобщо не я е чуло, момчето дръпна някаква корда при парапета на балкона и завесите се разделиха. Сиви птици се бяха издигнали в небето, а отвъд тях цветните улици изглеждаха по-пълни и отпреди, затова пък балконите изглеждаха по-празни — явно домакините пускаха всички играчи едновременно.
Нова сребърна вълна на вълнение заля Скарлет. Това беше Каравалът. Представяла си го бе по-често, отколкото си бе мечтала за собствената си сватба. Не можеше да остане повече от един ден и вече й беше ясно колко трудно ще й бъде да си тръгне.
Рупърт накриви шапката си.
— Помнете, не позволявайте на очите или на чувствата ви да ви подлъжат. — После пристъпи към парапета на балкона и скочи.
— Не! — изпищя Скарлет и усети как кръвта се отцежда от лицето й, докато го гледаше как пада.
— Спокойно — каза Джулиан. — Виж. — Посочи през парапета. Фракът на момчето се трансформираше в криле. — Нищо му няма, просто напусна драматично сцената.
Полускрито под сивата материя, момчето продължи да се носи, докато не заприлича на сивите птици в небето.
Явно очите на Скарлет вече й играеха номера.
— Хайде. — Джулиан обърна гръб на парапета и тръгна към изхода с целенасочена и решителна крачка, сякаш беше убеден, че Скарлет ще го последва. — Ако си слушала, вече знаеш, че призори всичко се заключва. Тази игра има нещо като вечерен час, но наопаки. Вратите се затварят призори и не се отключват до залез-слънце. Нямаме много време да намерим стаите си.
Джулиан спря на място. Пред краката му се беше отворил капак. Сигурно точно оттам беше влязло и момчето. Под капака имаше спираловидно стълбище от черен мрамор като вътрешността на тъмна раковина, осветено от прозрачни восъчни свещи.
— Карлита… — Джулиан я спря с ръка. За миг лицето му се изопна като от изправяне пред труден избор, също като в напрегнатите секунди, преди да я зареже в магазина за часовници.
— Какво? — попита тя.
— Трябва да побързаме. — Остави я да мине първа, но само след няколко етажа й се прииска морякът да беше минал напред или просто да я беше зарязал отново в началото на стълбите, вариант, който той несъмнено беше обмислял. Постоянно я караше да бърза.