— Отговорил ти е? — Тела грабна писмото. — Богу зъбите!
— Шшт, тихо! — Скарлет бутна сестра си назад към каците. — Някой може да те чуе.
— Какво, вече не ми е позволено и да празнувам ли? — Тела извади трите листчета хартия, приложени към писмото в плика. Светлината на лампата се отрази в печатите им. За миг те грейнаха златни като ръбовете на плика, но после бързо се промениха в опасен оттенък на кървавочервеното.
— Виж! — ахна Тела, когато върху едното се завихриха сребърни букви, затанцуваха и бавно се подредиха в думи: „Единичен пропуск: Донатела Драгна от Завладените острови“.
На другия лист се появи името на Скарлет.
Третият съдържаше само думите „Единичен пропуск“. И на трите покани надписите се намираха над името на остров, за който Скарлет никога не беше чувала — Острова на мечтите.
Безименната покана вероятно бе предназначена за годеника й, предположи Скарлет и за миг си помисли колко романтично би било да отидат заедно на Каравала, след като се оженят.
— Виж, има и още! — изписка Тела, когато на пропуските се появи още текст.
Да се използва еднократно за вход към Каравала.
Главните порти се затварят в полунощ на тринайсетия ден от Растящия сезон в година 57 от Елантинската династия. Пристигналите по-късно не ще участват в играта и губят шанса си да спечелят тазгодишната награда от едно желание.
— Но това е само след три дни — промълви Скарлет и ярките преди цветове потъмняха до обичайните оттенъци на сиво разочарование. Глупаво е било да се надява, че има шанс желанието й да се сбъдне. Ако до Каравала оставаха три месеца или дори три седмици… ако беше след венчавката й. Баща й не казваше на коя дата ще се състои сватбата, но със сигурност нямаше да е утре или вдругиден. Да тръгнат преди това би било невъзможно и твърде опасно.
— Виж само каква е тазгодишната награда — каза Тела. — Желание.
— Мислех, че не вярваш в желанията.
— А аз си мислех, че ще подскачаш от радост. Нали си даваш сметка, че мнозина биха убили, за да се доберат до такива пропуски?
— А ти даваш ли си сметка, че трябва да напуснем острова, за да отидем? — От години си мечтаеше да присъства на Каравала, но да се омъжи бе по-важно дори от това. — За да стигнем там след три дни, трябва да тръгнем… знам ли, още утре.
— А ти защо мислиш, че съм толкова развълнувана? — Блясъкът в очите на Тела стана още по-ярък. Когато беше щастлива, Тела озаряваше света наоколо си, вълнението й ставаше заразително и Скарлет беше готова да се съгласи с всяка нейна прищявка. Ала знаеше от опит колко опасно е да заложиш надеждите си на нещо толкова ефимерно като желание.
Скарлет събра сили да попари радостта на сестра си. Никак не й се искаше да го прави, но по-добре да го стори тя, отколкото някой друг, който би унищожил не само въодушевлението й.
— Ти какво, надигала си и бутилките с ром, така ли? Нима си забравила какво направи татко последния път, когато се опитахме да напуснем Трисда?
Тела трепна. За миг се превърна в крехкото момиче, каквото не искаше да бъде. После, също толкова бързо, изражението й се промени и розовите й устни се извиха — от прекършени в несломими.
— Онова беше преди три години. Сега сме по-умни оттогава.
— И имаме повече за губене — подчерта Скарлет.
За Тела бе по-лесно да махне с ръка на последиците от опита им да отидат на Каравала. Скарлет така и не й беше споделила докрай какво беше направил баща им, за да ги накаже. Не искаше сестричката й да живее в постоянен страх, да се озърта през рамо в ужас при мисълта, че има и по-лошо от стандартните форми на наказание, налагани от баща им.
— Само не ми казвай, че те е страх това да не попречи на плановете ти за венчавката — каза Тела и стисна по-здраво билетите.
— Престани. — Скарлет ги издърпа от ръката й. — Ще ги смачкаш.
— А ти не избягвай въпроса ми, Скар. Заради венчавката ли е?
— Естествено, че не. Просто няма начин да се махнем оттук толкова скоро, утре. Та ние дори не знаем къде е това място. Никога не съм чувала за Острова на мечтите, но със сигурност не е от Завладените острови.
— Аз знам къде е. — Джулиан се показа иззад няколко бъчви с ром и ги стрелна с наперена усмивка, която казваше, че няма никакво намерение да се извинява за натрапничеството си.
— Това вас не ви засяга — сряза го Скарлет и му махна да се разкара.
Джулиан я погледна сепнато, сякаш за пръв път му се случваше момиче да го отреже така.
— Само се опитвам да помогна. Не сте чували за острова, защото не е част от Меридианната империя. Не е под владичеството на нито една от петте империи. Островът на мечтите е личният остров на Легендата, намира се само на два дни път оттук и ако искате да отидете там, аз мога да ви кача тайно на кораба си срещу съответната цена. — Джулиан спря многозначително поглед на третата покана. Гъсти мигли обточваха светлокафявите му очи, създадени да размътват главите на младите жени, да им вдигат полите и да отварят сърцата.