Скарлет знаеше, че това трябва да е първата й улика, но за нея бе по-скоро подарък от Легендата, също като роклята и поканите за острова. Докато беше в магазина за часовници, идеята, че е специална, й се беше сторила по-скоро нелепа, но изглежда се бе заразила от магията на Каравала, защото сега изведнъж я изпълни надеждата, че Легендата наистина се отнася към нея различно, че й показва специалното си отношение с тази податка за местоположението на сестра й. За миг се изпълни с оптимизъм, олекна й на душата. Всичко щеше да се нареди.
Хукна по коридора към стълбите за третия етаж. Пета стая се падаше след единайсета — четвъртита тюркоазена врата със зелена стъклена дръжка, която приличаше на гигантски скъпоценен камък. Разкошно и граничещо с кича. Точно като за Тела.
Скарлет понечи да пъхне ключа в ключалката, но спря. През вратата се чуваше дишане, твърде тежко като за Тела. Опушенорижав гъдел на тревога запълзя по гръбнака й и тя залепи ухо на вратата.
Туп.
Нещо тежко падна на пода.
Последва го стон.
— Тела… — Скарлет посегна към дръжката. — Добре ли си?
— Скарлет? — Гласът на Тела прозвуча напрегнато, задъхано.
— Да! Аз съм. Влизам!
— Не… недей!
Още едно тежко тупване.
— Тела, какво става там?
— Нищо… просто… не влизай.
— Тела, ако нещо не е наред…
— Всичко е наред. Просто съм… заета…
Скарлет се поколеба. Нещо определено не беше наред. Тела звучеше странно.
— Скарлет! — Гласът на Тела прозвуча ясно и силно, сякаш беше видяла как сестра й посяга към дръжката. — Ако отвориш тази врата, повече никога няма да ти проговоря.
Изрече последното тихо и спокойно. След миг през вратата се чу и друг глас. Глас на млад мъж:
— Чу какво каза сестра ти.
Думите рикошираха в кривия коридор и фраснаха Скарлет като неочакван порив на вятър, който прониква до всички места, незащитени от дрехите й.
Тръгна си, затисната от пет различни отсенки на смущение. За разлика от нея Тела очевидно не се беше поболяла от тревога за сестра си. Сигурно изобщо не се е сетила за нея. И как иначе, щом имаше млад мъж в леглото й.
Не би трябвало да се изненадва. Сестра й открай време беше дивачка, обичаше вкуса на неприятностите. Ала не това нараняваше Скарлет. Тела беше най-важният човек на света за нея, но очевидно тя не беше най-важният човек на света за сестра си и това винаги я нараняваше.
Когато майка им Палома ги изостави, заедно с нея изчезна и малкото нежност в сърцето на баща им. Правилата му вече не бяха просто строги, а жестоки, такива станаха и последствията от неподчинението. Всичко щеше да е толкова различно, ако Палома беше останала на Трисда. Скарлет се беше заклела никога да не изостави Тела така, както ги беше изоставила майка им. Макар разликата им да беше само една година, Скарлет беше убедена, че никой друг не заслужава доверие да се грижи за сестра й, а след като тя поотрасна, започна да мисли и че самата Тела не заслужава доверие да се грижи за себе си. Уви, в стремежа си да опази Тела Скарлет я беше разглезила. Сестра й твърде често мислеше единствено за себе си.
Скарлет стигна до края на коридора и седна на пода. Грубо одяланите дървени дъски на дюшемето бяха твърди и неприятни. На този по-нисък етаж беше и по-студено. Или пък Скарлет потръпваше зиморничаво заради отношението на Тела. Защото беше предпочела друг пред сестра си. Млад мъж, чието име Тела може би дори не знаеше. Докато Скарлет се боеше от мъжете, Тела вечно преследваше някой негодник с надежда да открие при него любовта, която й беше отказана вкъщи.
Хрумна й да се върне в стаята си, затоплена от огъня в камината и пълна с одеяла. Но цялата топлина на света не би я изкушила да легне в едно легло с Джулиан. Би могла да слезе долу и да попита ханджийката за друга стая, но нещо й подсказваше, че това е лоша идея, особено след като бе вдигнала толкова много шум, че са оставили Джулиан навън. Тъпият Джулиан.
„Тъп, тъп, тъп…“ Повтаряше си думата наум, докато очите й не се затвориха.
— Госпожице… — Нечия топла ръка я разтърси за рамото и прекъсна дрямката й.
Скарлет се стресна, стисна ръце пред гърдите си и отвори рязко очи, но после бързо-бързо ги затвори. Младият мъж пред нея държеше фенер близо до лицето й. Скарлет усещаше топлината да облизва кожата й, макар фенерът да беше на безопасно разстояние.
— Мисля, че е пияна — каза млада жена.
— Не съм пияна. — Скарлет отвори отново очи. Младият мъж с фенера изглеждаше с няколко години по-голям от Джулиан. Но за разлика от моряка, този млад мъж целият беше излъскани ботуши и пригладена назад коса. Беше привлекателен и явно го знаеше, предвид грижите, които полагаше за външния си вид.