Стояха на прага. Вратата на номер единайсет беше тясна и заострена отгоре. Скарлет се напрегна — боеше се, че въпреки думата си Данте ще се опита да влезе с нея. Но той просто изчакваше тя да отключи вратата и когато това стана, й пожела лека нощ.
Скарлет понечи да отвърне със същото, но остана с отворена уста при вида на стаята. Газена лампа клечеше на скрин и осветяваше огледалото над него. Дори на слабата светлина отражението й се виждаше съвсем ясно. Тъмна коса се спускаше покрай рамене едва символично покрити от воланчета прозирна бяла материя.
Скарлет ахна. Подлата рокля се беше променила отново в дантелен тоалет, толкова скандален, че би било непростимо да го носи на публично място в компанията на непознат млад мъж.
Скарлет затръшна вратата, преди да се е сбогувала както трябва. Нищо чудно, че Данте я бе зяпал така.
Скарлет не спа добре.
Когато сънят най-после я покоси, й се присъни Легендата. Намираше се на позлатения балкон, полугола, само по черен корсет и червена фуста, и се опитваше да се прикрие с една от завесите.
— Какво правиш? — Легендата се появи с наперена стъпка. Носеше прословутия си цилиндър от синьо кадифе, а погледът му тежеше от непочтени намерения.
— Просто искам да погледам играта. — Скарлет се уви още по-плътно със завесата, но Легендата я издърпа. Ръката му беше студена като сняг, младежкото му лице се криеше в сянка.
Студен въздух повя по голите й рамене.
Легендата се засмя и я хвана през кръста.
— Не те поканих тук, за да гледаш, безценна. — Устата му се приближи до нейната сякаш за целувка. — Искам да участваш в играта — прошепна той.
После я хвърли от балкона.
ПЪРВА НОЩ НА КАРАВАЛА
13
Скарлет се събуди, обляна в студена пот. Косата й беше полепнала по главата, сгъвките на коленете й лепнеха. Знаеше, че било само сън, но за миг се запита дали магията на Каравала — магията на Легендата — не се е промъкнала някак в мислите й.
Или сънят е бил техен продукт, на мислите й? На два пъти изрично й бе казано, че всичко това е само игра, а тя продължаваше да се държи, сякаш е истинско. Сякаш всяко нейно действие ще бъде разкрито, осъдено и наказано. „Не те поканих тук, за да гледаш.“
Всъщност Скарлет дори и това не правеше.
Вчера беше видяла невероятни неща, но през цялото време я беше контролирал страхът. Напомни си, че баща й не е тук. И щом щеше да остане само една нощ, би било глупаво да пропусне всичко заради страховете си. Направеше ли го, един ден щеше да съжалява дълбоко. Тела сигурно щеше да спи поне още час, час, в който Скарлет да не се притеснява за нея.
Нищо нямаше да й стане, ако се позабавлява междувременно.
Мислите й се върнаха към Данте, към татуираната на ръката му черна роза и към начина, по който я беше накарал да се чувства — защитена и желана едновременно. Сглупила бе, че не прие поканата му. Щяха просто да вечерят, което бе далеч по-приемливо от това да стои с него в тъмен коридор по нощница. А дори и онова с нощницата не беше завършило толкова ужасно, колкото го рисуваше въображението й.
Взетата назаем стая имаше само един прозорец, осмоъгълен и много малък, но дори през него се виждаше как слънцето залязва лениво, а каналите и улиците се възраждат за живот. Светът беше затаил дъх на прага на нощта — в димния час преди всичко да потъне в чернота. Ако тръгне без бавене към Стъклената таверна, може би ще завари Данте там и ще приеме поканата му за вечеря. Макар вътрешният й часовник да твърдеше, че е време за закуска. Лесно се бе приспособила към спането през деня, но мисълта да се събуди и да отиде на вечеря й се струваше неестествена.
Преди да тръгне, се погледна за последно в огледалото. Докато си миеше лицето по-рано, бе усетила как роклята й се променя и тънката материя на нощницата се превръща в тежка и многослойна коприна.
Надявала се бе на нещо по-семпло, което да се слее с нощта, ала роклята й явно имаше свое мнение по въпроса. Към турнюра й бе прикрепена голяма панделка във виненочервен цвят, широките й ленти се спускаха чак до пода. Останалата част от роклята беше снежнобяла, с изключение на корсажа, стегнат с червени панделки, които закриваха почти напълно бялата материя отдолу. Ръкавите бяха дълги, но оставяха раменете й голи. Също като корсажа, и ръкавите бяха стегнати с червени панделки, които свършваха в долната част и краищата им висяха покрай пръстите й.
Тела би харесала роклята. Скарлет лесно можеше да си представи какъв писък би надала сестра й, ако я види в толкова разголен тоалет.