Каравал

— Няма да вземе много пари за тях — горчиво отбеляза Скарлет.

— Ще се изненадаш. — Джулиан се наведе да вземе откъртена дръжка от гардероба. — Хората са склонни да похарчат много пари или да издадат най-съкровените си тайни срещу парченце от магията на Каравала. Но онези, които не играят честно, обикновено плащат още по-висока цена. — Подхвърли дръжката във въздуха и я изчака да падне на пода, преди да признае с тих глас: — По този начин Легендата постига някаква поетична справедливост.

— Е, аз пък изобщо не искам да играя — заяви Скарлет. — Искам само да намеря сестра си и да се прибера у дома навреме за сватбата.

— Ако е така, значи имаш сериозен проблем. — Джулиан отново се наведе да вземе дръжката. — За да намериш сестра си, преди да си тръгнеш, трябва да спечелиш играта.

— За какво говориш?

Нека позная. Изобщо не си погледнала уликата, която ти дадох, нали?

— Пишеше името на Донатела и толкова.

— Сигурна ли си? — вдигна вежда той.

— Разбира се. Е, отначало не разбрах, че е улика. Реших, че Легендата… — Скарлет замълча, осъзнала със закъснение грешката си.

Устните на Джулиан вече се повдигаха в онази подигравателна усмивка, която се появяваше на лицето му всеки път, щом Скарлет споменеше името на Легендата.

Скарлет огледа отново етикетчето, прикрепено към ключа. Нямаше друго, освен името на сестра й, но то не беше написано в центъра, а в горния край на етикетчето, така че под него оставаше голямо празно място. Скарлет отиде при най-близката лампа от цветно стъкло и приближи етикетчето към светлината на свещта, както Тела беше направила с билетите от Легендата. И ето че се появиха нови редове с познатия елегантен почерк.

Това момиче е било видяно за последно с Легендата.
Намериш ли него, ще ги намериш двама.
Естествено, пътят може да те преведе през ада,
Ала успееш ли, ще придобиеш състояние.
Тази година шампионът получава желание.

След миг стихчето изчезна и на негово място се появи нов текст:

Това е първата ти улика по пътя към нея.
Другите не ще получиш толкова лесно.
Някои ще те накарат да се усъмниш
в здравия си разум.
Втората улика ще намериш сред
отломките на нейното изчезване.
Третата ще трябва да заслужиш.
Четвъртата ще ти струва нещо ценно.
За петата ще трябва да скочиш в тъмното.
Мнозина ще се провалят, но един непременно
ще успее.
Имаш пет нощи да откриеш четирите
останали улики и момичето, а след това
Легендата ще ти изпълни обещаното
желание.

Изглежда, сънят на Скарлет не е бил просто кошмар. Легендата наистина я искаше тук. Спомни си какво бе казало момчето на балкона: „След като влезете, ще ви бъде представена загадка, която трябва да решите“.

Явно тазгодишната загадка беше отвличането на Тела. Затова толкова хора се бяха ровили в стаята й. И те търсеха Тела. В бележката не се казваше какво ще стане с нея, ако никой не я намери, но Скарлет знаеше, че сестра й не планира да се върне на Трисда след края на играта.

Ако Скарлет не я намереше, Тела щеше да изчезне точно както беше изчезнала майка им. Ако искаше отново да види сестра си, нямаше друг избор, освен да остане и да играе.

Но не можеше да остане до края на играта. След шест дни, на двайсети, трябваше да се омъжи за графа. Каравалът траеше пет нощи, но обратното плаване към Трисда щеше да отнеме две пълни денонощия. За да се върне навреме за сватбата си, Скарлет трябваше да намери всички улики и да открие сестра си преди последната нощ на играта.

— Излишно се тревожиш — каза Джулиан. — Ако сестра ти е с Легендата, без съмнение се отнасят добре с нея.

— Откъде знаеш? — попита Скарлет. — Не ти я чу. Изглеждаше толкова уплашена.

— Видяла си я?

— Само чух гласа й — отговори Скарлет и обясни какво е станало.

По всичко личеше, че го напушва смях, който трудно удържа.

— Постоянно забравяш, че това е игра — каза той. — Сестра ти или е играела роля, или някой друг се е престорил на нея. Така или иначе, нямаш основание за тревога. Повярвай ми, Легендата знае как да се грижи за гостите си.

Последните думи на Джулиан би трябвало да я успокоят, но нещо в тона му постигна обратния ефект и топката в стомаха й натежа още повече. Морякът уж се усмихваше, но очите му оставаха студени.

— Ти откъде знаеш как се отнася към гостите си Легендата?