Алеята напред водеше към голям вътрешен двор, гъмжащ от цветове, звуци и хора. Гигантско смокиново дърво растеше в центъра, клоните му бяха пълни с миниатюрни вълшебни птички. Крилати зебри и котенца, и мънички летящи тигри се биеха със слонове колкото длан, използващи ушите си като криле. Пъстър набор от шатри и навеси обграждаше дървото, от някои се лееше музика, от други — смях на вълни, като от онзи нефритенозелен павилион, който продаваше целувки.
Нямаше съмнение накъде би се отправила Тела и ако Джулиан я беше попитал, Скарлет би признала, че и самата тя е омагьосана от гледките в двора с шатрите.
Не би трябвало да се изкушава.
Би трябвало да мисли единствено за Тела и за следващата улика. Но докато зяпаше нефритения павилион с целувките, чието платнище потрепваше от смях, шепот и обещание за пеперуди, неволно се запита…
Скарлет се беше целувала. По онова време целувките й се бяха сторили приятни, но сега… сега „приятни“ й звучеше като дума, която хората използват, когато нямат нещо по-хубаво за казване. Едва ли нейната „приятна“ целувка би могла да се сравнява с целувка по време на Каравала. Тук, където дори въздухът имаше сладък вкус, какво ли би било да вкуси нечии чужди устни със своите?
— Нещо се размечта, а? — подхвърли Джулиан, провлачвайки гърлено думите, и Скарлет моментално се изчерви.
— Гледах съседния павилион — побърза да отговори тя и посочи една шатра в злощастен сливов цвят.
Усмивката на Джулиан се разшири. Явно не й вярваше. И колкото по-румени ставаха нейните страни, толкова по-голяма ставаше неговата усмивка.
— Няма причина да се срамуваш — каза той. — Макар че, ако имаш нужда от известно упражнение преди сватбата, нямам нищо против да ти съдействам.
Скарлет се опита да изсумти с отвращение, но се получи жално скимтене.
— Това „да“ ли беше? — попита Джулиан.
Тя го изгледа злобно, което би трябвало да послужи за „не“. Но по всичко личеше, че той просто обича да я дразни.
— Виждала ли си изобщо годеника си? — попита я той. — Може да е истински грозник.
— Външността му е без значение. Той ми праща писма всяка седмица и те са мили, почтителни и…
— Значи е лъжец, с други думи — прекъсна я Джулиан.
Скарлет се навъси.
— Ти дори не знаеш какво пише в писмата.
— Знам, че е граф — каза Джулиан и започна да изброява на пръсти: — Това означава, че е благородник, а благородниците по правило са негодници. Щом си търси островитянка за жена, значи в семейството му от поколения се женят помежду си, а това означава, че е грозен. — Един от пръстите му се озова под брадичката на Скарлет, повдигна я леко и Джулиан продължи със сериозен тон: — Защо не премислиш предложението ми за целувката?
Скарлет се дръпна назад и изсумтя с отвращение, но сумтенето й излезе една идея по-силно и пълно с фалшиви нотки. И за неин ужас, вместо да я отвратят, думите и жестът му погъделичкаха сетивата й с виолетово любопитство.
Незнайно как се бяха приближили до павилиона с целувките. Парфюмено ухание долетя от вътрешността му. Миришеше на полунощ и навяваше мисли за меки устни и силни ръце, за набола тъмна брада, която бръсва страната й, все неща, които твърде силно й напомняха за Джулиан.
Опита се да не обръща внимание на ускорения си пулс и да измисли остроумен отговор на следващата му закачка. Но като никога Джулиан си замълча. По някаква причина внезапното му мълчание беше още по-смущаващо.
Едва ли се беше обидил от реакцията й, помисли си тя, но вече не вървеше толкова близо до нея. Дори когато не я докосваше, винаги й дишаше във врата, а ето че сега вървяха през двора мълчаливо, на разстояние един от друг и изобщо не приличаха на годеници.
— Искате ли да научите бъдещето си? — попита някакъв млад мъж.
— О, аз… — заекна Скарлет, озовала се пред стена от плът. Никога не беше виждала гол мъж и макар този да не беше съвсем гол, много малко го делеше от това определение. Толкова малко, че възможността навлезе в червеникавокафявата му шатра изобщо не би трябвало да й минава през ума. Въпреки това Скарлет не се дръпна назад.
Мъжът носеше само препаска, покриваща го от хълбоците до горната част на дебелите бедра. Гладката му кожа беше покрита с яркоцветни татуировки. Огнедишащ дракон гонеше русалка през гората на корема му, от горните му ребра херувимчета запъваха лъкове със стрели. Някои от стрелите пронизваха златни рибки, други пробиваха облаци, от които валяха жълти глухарчета и прасковени цветчета. Част от цветчетата падаха към краката му, които бяха покрити с циркови сцени.
Лицето му също беше изрисувано — от всяка буза гледаше по едно виолетово око, а черни звездички обточваха истинските му очи. Ала вниманието й приковаха най-вече устните му. Заобиколени бяха от синя бодлива тел, в единия си край бяха заключени с катинар, в другия — запечатани със сърце.