— Ако искаш да спечелиш играта — каза Найджъл, — трябва да забравиш за сватбата си. А ако искаш да намериш сестра си, знай, че няма да я намериш в този замък. Следвай момчето с черното сърце.
— Това ли е третата улика? — попита Скарлет, но Найджъл вече си бе тръгнал.
Когато излезе от шатрата, блясъкът на замъка беше помръкнал. Арките му не бяха яркозлатни, а мътнееха бронзови и хвърляха дълги сенки върху двореца. Времето й беше на привършване. От друга страна, може би беше заслужила третата си улика, признавайки страховете си пред Найджъл. Може би беше една крачка по-близо до Тела.
Когато Найджъл й каза да следва момчето с черното сърце, първата й мисъл беше за Джулиан. Това описание му пасваше добре, защото беше егоист и измамник.
За жалост, не видя никъде моряка, нито него, нито нефритения павилион на целувките, където трябваше да се чакат. Виждаше една детелиненозелена космата шатра и друга, в изумруден цвят, но нищо нефритено не попадаше под погледа й.
Сякаш островът си играеше с нея.
Тръгна към изумрудената шатра. Бутилки покриваха всяка повърхност — пода, стените, гредите, които поддържаха тавана. Надникна вътре и я посрещна звън на стъкло като приказен прах.
Освен собственичката в шатрата имаше само две млади жени с крещящи одежди, застанали пред заключена стъклена кутия, пълна с черни шишета с рубиненочервени етикети.
— Ако стигнем първи до онова момиче и намерим Легендата, може да му пробутаме някое от тези — каза едната млада жена на другата.
— Говорят за моя романтичен тоник — обясни собственичката. Пристъпи към Скарлет и вместо поздрав я напръска с ментов спрей. — Но ти едва ли си дошла за него. Търсиш ново ухание? Имаме масла, които привличат, и парфюми, които отблъскват.
— А, не, благодаря. — Скарлет отстъпи назад, преди жената да я е напръскала отново. — Какво има в това шишенце?
— То е просто моят начин да кажа здравей.
Скарлет не й повярва. Понечи да си тръгне, но нещо я дръпна назад, безгласен призив, който я притегли към една грубо скована лавица в дъното на шатрата. Лавицата беше отрупана в аптекарски шишенца и колби в обгорено оранжево, на чиито етикетчета пишеше неща от сорта на: „Тинктура за забрава“ и „Екстракт от изгубено утре“.
Един глас в главата й повтаряше, че губи време. Трябваше да намери Джулиан и да последва черното му сърце. Понечи да се обърне и да си тръгне, ала една небесносиня ампула на най-високия рафт прикова погледа й. „Еликсир за защита“.
За миг й се стори, че синята течност вътре пулсира като сърце.
Собственичката я свали от рафта и й я подаде.
— Имаш ли врагове?
— Не, просто съм любопитна — излъга Скарлет.
Очите на жената бяха зелени като цвета на бутилка, с наситен оттенък, а бръчиците в краищата им казваха: „Не ти вярвам“. Ала жената бе така любезна да премълчи преценката си.
— Ако някой иска да ти причини зло — продължи спокойно тя, — това ще го спре. Достатъчно е да пръснеш мъничко по лицето на зложелателя.
— Както вие направихте с мен? — попита Скарлет.
— Моят парфюм просто отвори очите ти, за да видиш онова, което може да ти бъде от полза.
Скарлет претегли в ръка миниатюрното шишенце, не по-голямо от мускал, ала неочаквано тежко. Представи си колко приятно би било да усеща успокоителната му тежест в джоба си.
— Какво ще ми струва?
— На теб ли? — Жената я измери с поглед, Стойката й, превитите рамене, начина, по който избягваше да застане с гръб към входа на шатрата. — Кажи ми от кого се страхуваш най-много.
Скарлет се поколеба. Джулиан я беше предупредил да не разкрива току-така тайните си. Също, че за да спечели и да намери сестра си, трябва да е поне малко безмилостна. Струваше й се, че течността в шишенцето отговаря на определението за безцеремонност, макар че това не беше единствената причина да отговори на въпроса:
— Марчело Драгна.
Неприятен полъх на анасон, лавандула и изгнили сливи я заля, щом произнесе името. Скарлет се огледа уплашено, да не би баща й да се е появил изневиделица.
— Този еликсир може да се използва върху даден човек само веднъж — предупреди я жената, — и ефектът му се губи след два часа.
— Благодаря ви. — Едва бе изрекла думите, когато й се стори, че зърва Джулиан край съседната шатра. Тъмна коса и потайни движения. Можеше да се закълне, че погледите им се срещнаха, но в следващия миг морякът продължи в обратната посока.