Спомни си какво беше казал Джулиан за Данте — че искал непременно да спечели желанието на Легендата, за да оправи нещо, случило се на предишен Каравал. В момента Данте изглеждаше отчаяно решен да спечели играта.
Скарлет се молеше да не я види. Не беше готова за нов сблъсък с него след последната им среща, а безплодното чакане Джулиан да се появи вече беше изопнало нервите и съсипало роклята й. Но макар да се надяваше, че Данте няма да я забележи, самата тя продължи да го наблюдава. Погледът й се спря върху навитите ръкави и татуировките по ръцете му.
И по-точно върху една черна татуировка с формата на сърце.
19
„Следвай момчето с черното сърце.“
Думите на Найджъл нахлуха в главата й точно когато погледът на Данте падна върху нея. Поглед, пълен с ненавист. Но вместо да я уплаши, този поглед запали нещо в нея и тя внезапно реши, че чрез него играта подлага на изпитание готовността й да продължи без помощта на Джулиан.
Данте излезе през задната врата на таверната и Скарлет хукна след него. Не си бе дала сметка колко е топло вътре, докато не излезе на студа. Вечерта жилеше като първата хапка от студена ябълка, ухаеше също толкова сладко, с намек за карамелизирана захар тук и там в черния нощен въздух. Хора бяха полазили улиците като ято свраки.
Стори й се, че вижда Данте да хлътва в един покрит мост, но когато стигна до моста, завари само светлина от фенери. Другият му край водеше до задънена уличка, обградена от тухлени стени, и една каруца със сайдер, за която се грижеше сладко момче с маймунка на рамото си.
— Да ви предложа сайдер с карамелизирана захар? — каза момчето. — Ще ви помогне да видите нещата по-ясно.
— О, не… търся един човек с татуировки по ръцете, с черни дрехи и гневно лице.
— Мисля, че си купи сайдер снощи, но тази вечер не съм го виждал. Късмет! — извика момчето, когато Скарлет хукна обратно по моста.
Стигна до другия му край и видя неколцина млади мъже с развлечени черни дрехи — на този етап от играта всички изглеждаха повече или по-малко раздърпани, — но нито един нямаше татуировки по ръцете. Скарлет продължи да си пробива път през тълпата, докато не реши, че е видяла мъж с татуирано черно сърце да се отправя към изумрудено стълбище близо до Стъклената таверна.
Скарлет прихвана полата си и хукна след момчето е черното сърце. Слезе на бегом по стъпалата и се озова на друг покрит мост. Но когато стигна до края му, завари само задънена уличка и още едно сладко момче с каруца сайдер и маймунка.
— Чакай… — започна Скарлет. — Ти не беше ли ей там преди малко? — И махна в неопределена посока, защото вече не беше сигурна къде точно се намира „ей там“.
— Стоя си тук цялата нощ, но мостът, по който минахте, често се мести — каза момчето. Усмихна се да й покаже трапчинките си, а маймунката на рамото му кимна.
Скарлет проточи врат назад към моста. Светлините му потрепваха, сякаш й намигат. Преди два дни би казала, че това е невъзможно, но сега дори не й хрумна да го подложи на съмнение. По някое време явно бе спряла да се съмнява в магията.
— Сигурна ли сте, че не искате? — Момчето разбърка казана със сайдера и нов полъх на ябълково ухание изпълни въздуха.
— О… — Скарлет понечи да откаже, както правеше по навик, но после си спомни нещо. — Не казахте ли, че така ще видя нещата по-ясно?
— Такова питие не ще намерите другаде. — Маймунката на рамото му кимна отново в знак на съгласие.
Тръпки плъзнаха по гърба й, но чувството не беше неприятно. Ами ако точно затова Найджъл й беше казал да последва момчето с черното сърце? Може би ако пие от сайдера, зрението й ще стане достатъчно зорко да съзре нужната улика.
Скарлет хвърли поглед на указанията: Четвъртата ще ти струва нещо ценно“.
— Какво трябва да платя? — попита тя.
— Не много… само последната лъжа, която сте изрекли.
Цената не изглеждаше висока. А и дори сайдерът да не беше следващата улика, може би щеше да й даде предимство, от каквото тя определено се нуждаеше.
Благодарна, че е приела съвета на Айко в таверната, Скарлет се наведе към момчето и му прошепна историята за фонтана с русалката. Момчето изглеждаше разочаровано, че не е получило някоя по-сочна лъжа, но въпреки това и подаде чаша сайдер.
Карамелизирана захар и стопено масло с привкус на сметана и препечена канела. На вкус беше като най-хубавата част от Студения сезон, омесена с едва доловим намек за топло време.
— Много е вкусен, но не долавям никаква промяна във…