— Най-голямото ми желание е да намеря сестра си Дона-тела.
Кантарът се разтресе. Верижките му издрънчаха леко. Но блюдото със сърцето не се издигна.
— Нещо не е наред с кантара — каза Скарлет.
— Опитайте отново — подкани продавачката.
— Най-голямото ми желание е да намеря малката си сестричка Донатела Драгна. — Скарлет стисна основата на кантара, но и това не помогна. Празното блюдо и другото със сърцето не помръднаха.
Стисна още по-силно, но този път кантарът дори не се разклати.
— Единственото ми желание е да намеря сестра си.
Продавачката изкриви лице.
— Съжалявам, но кантарът никога не лъже. Или пробвайте с друг отговор, или роклята ще ви струва два дни от живота ви.
Скарлет се обърна към Айко.
— Ти си ме наблюдавала и знаеш, че най-много от всичко искам да намеря сестра си.
— Вярвам, че го искаш — отвърна Айко. — Но в живота си човек иска много неща. Няма нищо лошо, ако някое от тях желаеш малко по-силно.
— Не. — Скарлет стискаше толкова силно, че кокалчетата й побеляха. Играта си играеше с нея. — Бих умряла за сестра си!
Верижките издрънчаха, блюдата се задвижиха и след миг се изравниха. Казаното беше вярно, но не можеше да послужи като платежно средство в случая.
Скарлет дръпна ръце от кантара, преди да са й откраднали още някоя тайна.
— Значи, два дни от живота ви тогава — каза продавачката.
Скарлет беше убедена, че са я измамили. Сигурно точно това е била целта им от самото начало. Замисли се дали да не бие отбой. Мисълта да се откаже от тези два дни я изпълваше с непоносимо чувство на тревога — същото чувство я затискаше всеки път, когато сключеше сделка с баща си. Но ако биеше отбой сега, това щеше да е поредното доказателство, че да намери сестра си не е най-голямото й желание. А и би изгубила шанса си да разгледа тетрадката на Айко
— Ако се съглася на двата дни, как… какъв е редът? — попита тя.
Продавачката изтегли миниатюрен меч от игленика пред себе си.
— Ще срежете върха на пръста си с това, после ще изцедите три капки кръв върху блюдото — обясни тя и посочи спаруженото сърце.
— Ако искаш, мога аз да ти убода пръста — предложи Айко. — Понякога е по-лесно друг да те нарани.
Достатъчно я бяха наранявали.
— Не, мога и сама. — Прокара миниатюрния меч по върха на пръста си.
Кап-кап-кап.
Уж само три капки кръв, ала Скарлет усети всяка една, а и болката, неочаквано силна, се разля по цялото й тяло. Сякаш нечия ръка заби пирони в сърцето й и после го стисна безмилостно.
— Нормално ли е да боли толкова?
— Е, може и да ви се завие свят. Нали не сте очаквали да се разделите без болка с два дни от живота си? — Продавачката се засмя, сякаш бе казала нещо смешно. — Роклята с копчетата можете да вземете веднага — продължи тя, — но другата ще ви бъде доставена след два дни, когато се извърши плащането. След това…
— Чакайте малко — прекъсна я Скарлет. — Правилно ли разбрах, че искате да си платя дълга сега, веднага?
— Ами, няма да имам никаква полза от него другата седмица, когато играта ще е свършила, нали така? Но не се тревожете, ще отложа плащането до изгрев-слънце, за да стигнете на някое сигурно място.
Сигурно място?
— Мисля, че е станала грешка. — Скарлет стисна ръба на тезгяха. Въображението ли й играеше номера, или сърцето в блюдото наистина бе започнало да бие? — Сметнах, че ще изгубя два дни откраяна живота си.
— Аз откъде да знам кога ще свърши животът ви? — изкиска се продавачката, дрезгав звук, от който подът сякаш се разлюля под краката на Скарлет. — Не се тревожете, стига нищо да не сполети тялото ви, призори на осемнайсети ще се събудите жива и здрава.
Само два дни преди сватбата й. Скарлет се опита да даде отпор на новата вълна от паника, заливаща я в оттенъци на бучинишнозелено — цвета на отровата и парализиращия страх. Изгубила бе само три капки кръв, а имаше чувството, че е получила тежък кръвоизлив.
— Не мога да умра за два дни… след два дни трябва да си тръгна оттук!
Ако умреше сега, не би могла да намери сестра си и да се прибере навреме за сватбата. А и какво щеше да стане, ако някой друг, Данте например, намереше сестра й, докато тя лежи безжизнена? Или ако играта свърши предсрочно и Тела намери Скарлет мъртва? Полезрението й се стесняваше и потъмняваше по краищата.
Айко и продавачката се спогледаха по начин, който не й хареса. Все така стиснала лъскавия тезгях, Скарлет се обърна към Айко.
— Ти ме измами…
— Нищо подобно — възрази Айко. — Не можех да знам, че няма да отговориш на въпросите.
— Но азотговорихна въпросите — опита се да извика Скарлет, ала сделката вече си казваше своето, притъпяваше сетивата й, караше я да се чувства почти безплътна в един прекалено плътен свят. Безсилна. — Какво ще стане, ако някой нарани тялото ми?