А после отвсякъде забиха камбани. Погребални камбани в свят, потънал в гъсти мъгли и черни рози.
Лилавата къща изчезна, а Скарлет се озова на друга улица, заобиколена от хора с черни шапки и скръбни лица.
— Знаех, че са зли — каза един мъж. — Роза нямаше да умре, ако те не се бяха появили.
Листенца от черни рози заваляха върху погребална процесия. Незнайно как Скарлет знаеше, че мъжът говори за участниците в Каравала. Жена беше загинала в дългата история на играта. В годината, когато Каравалът бе спрял да пътува, след като плъзнаха слухове, че я е убил лично Легендата.
„Онази жена явно се е казвала Роза“ — помисли си Скарлет.
— Този сън е отвратителен, нали? — Тела се бе появила отново, този път полупрозрачна като привидение. — Не обичам черното. Когато умра, би ли казала на всички да дойдат на погребението ми с ярки дрехи, моля?
— Тела, ти няма да умреш — смъмри я Скарлет.
Образът на Тела потрепна като пламъка на неуверена свещ.
— Може и да умра, ако не спечелиш играта. Легендата обича да…
Тела изчезна.
— Донатела! — извика Скарлет. — Тела!
Но този път сестра й май беше изчезнала окончателно. Нямаше и следа от лилавата й рокля или русите къдрици. Само пропито от скръб погребение.
Скарлет долавяше сивата тежест на скърбящите, наострила уши с надежда да чуе онова, което Тела не беше успяла да й каже, когато траурните думи преминеха в клюки.
— Много тъжна история — прошепна една жена на съседката си. — Когато годеникът на Роза спечелил играта, наградата му била да я завари в леглото с Легендата.
— Аз пък чух, че именно тя отменила сватбата — каза другата жена.
— Никой не може да го види повече от веднъж. Казват, че при всяка игра носи ново лице. Красиво, но жестоко. Чух, че бил там, когато Роза се хвърлила от прозореца, но не направил нищо да я спре.
— Чудовище.
— Аз пък мислех, че именно той я е бутнал — обади се трета жена.
— Не буквално — каза първата. — Легендата обича да си играе с хората, а един от любимите му методи е да завърти главата на някое момиче. Роза скочила в деня, след като той я зарязал, а родителите й разбрали какво е станало и отказали да я приемат у дома. Но годеникът й обвинява себе си. Слугите му твърдят, че всяка нощ мълви насън името й.
Трите жени обърнаха глави към млад мъж, който се влачеше в самия край на процесията. Тъмната му коса не беше толкова дълга, а по ръцете му нямаше татуировки — нямаше роза за Роза, — но Скарлет въпреки това го позна моментално. Данте.
Сигурно затова искаше така отчаяно да спечели тазгодишната награда, да върне към живот годеницата си.
И точно тогава Данте обърна глава към Скарлет. Но пълните му с болка очи не се спряха на нея, а се плъзнаха по множеството, сякаш търсеха нещо. Търсеха в сгъстяващата се завеса от черни листенца, които се сбираха в мека локва край краката на Скарлет, а няколко покриха очите на Данте миг преди той да мине покрай нея. Заслепиха го за единствения човек, когото най-вероятно търсеше, млад мъж с цилиндър, който стоеше само няколко крачки от нея.
Скарлет забрави да диша. В досегашните й сънища лицето на Легендата винаги оставаше неясно, но ето че сега най-после го видя. Красиво, но студено лице, светлокафяви очи без топлина в тях, без следа от усмивка по устните. Сянка на младия мъж, когото Скарлет познаваше. Джулиан.
ЧЕТВЪРТИ ДЕН ОТ КАРАВАЛА
22
Светът имаше вкус на лъжи и пепел, когато Скарлет се събуди. Влажни одеяла полепваха по потна кожа, лепкава от кошмари и спомени за черни рози. Поне Айко не я беше излъгала, когато каза, че ще помни този сън. Последните мигове, преди да умре, бяха смътни, но съня помнеше перфектно. Сънят й беше солиден и истински като тежките ръце, които я прегръщаха.
Джулиан.
Ръката му лежеше отпусната току над гърдата й. Скарлет си пое остро дъх. Пръстите му бяха студени, а мраморният лед на гръдта му се притискаше към гърба й с небиещото си сърце. Тялото й потръпна несъзнателно, но Скарлет само изскимтя тихичко, защото се боеше да не го разбуди от мъртвешкия му сън.
Помнеше го ясно от съня си, с цилиндъра. Сурово изражение. Точно такова изражение си бе представяла на лицето на Легендата и точно толкова привлекателен го беше рисувала във въображението си.
Спомни си уплахата в очите на ханджийката, когато жената беше видяла за пръв път Джулиан. Скарлет беше отдала реакцията й на факта, че са специални гости на Легендата, но дали не беше възможно и друго обяснение — че Джулиан е Легендата? Той знаеше толкова много за Каравала. Знаеше какво да направи, докато тя умираше. И лесно е могъл да сложи розите в стаята й.