— Разбрах, че за разпита на Ванеева сте използвали нова техника. Какво е вашето мнение за нея?
— Мисля, че даде добри резултати в този случай, но изпитвам определени опасения по повод освобождаването на Ванеева.
— Аз наредих да я освободят, ако не са ви съобщили за това — небрежно каза Герасимов. — Вземайки под внимание препоръките на лекаря, а също необходимостта да работим по-деликатно в този случай, стигнах до извода, че рискът е оправдан. Надявам се, ще се съгласите, че не бива да привличаме излишно внимание към това разследване. Иначе никой не се кани да снема от нея обвинението в шпионаж.
Да, разбира се, помисли си Ватутин, и вие ще използвате дъщерята, за да шантажирате бащата. Нейният позор е и негов, а кой баща ще пожелае да види единственото си дете в ГУЛАГ?
— Точно така, другарю председател, разследването и без това е много деликатно и ще се обърка още повече. — Ватутин внимателно подбираше думите си.
— Продължавайте.
— Онзи път, когато видях този Алтунин, той седеше до Михаил Семьонович Филитов.
— Вие имате предвид полковник Филитов, помощника на маршал Язов?
— Да, другарю председател. Тази сутрин внимателно прочетох неговото лично дело.
— И до какъв извод стигнахте? — Въпросът бе зададен от началника на. Ватутин.
— Нищо конкретно. Досега не знаех, че е взел участие в разобличаването на Пенковски… — Ватутин замълча и някак си на лицето му пролича нерешителност.
— Нещо безпокои ли ви, полковник? — попита Герасимов. — Какво именно?
— Замесването на Филитов в случая с Пенковски е станало скоро след смъртта на втория му син и на жена му. — Ватутин вдигна рамене: — Странно съвпадение.
— Нима Филитов не беше първият свидетел против Пенковски? — попита началникът на Второ главно управление. Той сам, макар и косвено, взе участие в това разследване.
— Точно така — кимна Ватутин, — но това е станало, след като шпионинът е бил вече под наблюдение. — Той направи още една пауза. — Както вече казах, съвпадението е много странно. Сега издирваме човек, за когото се подозира, че е работил като куриер и е вземал участие в предаването на сведения, касаещи отбраната на страната. Аз го видях до високопоставен служител от Министерството на отбраната, който е имал отношение към аналогичен случай преди почти тридесет години. От друга страна, именно Филитов бил първият човек, който е съобщил за своите подозрения относно Пенковски, той е изтъкнат герой от войната… който загубил семейството си в резултат на нещастно стечение на обстоятелствата… — За първи път Ватутин синтезираше всичките си мисли в едно цяло.
— А имало ли е по-рано нещо, макар и намек за подозрение спрямо Филитов?
— Не. Трудно е да си представи човек по-впечатляваща кариера. Филитов бил единственият най-близък помощник на покойния министър Устинов — служил с него през цялото време, докато Устинов е заемал този пост, и след смъртта му останал в Министерството на отбраната. Сега той изпълнява длъжност на генерален инспектор в министерството, като получава задачите лично от министъра.
— Да, зная — отвърна Герасимов. — Получих искане с подписа на Язов. Той моли да му изпратим нашето досие по работата на американците в областта на Стратегическата отбранителна инициатива. Когато му позвъних, министърът каза, че полковник Филитов и Бондаренко събират информация за подробен доклад, който той се кани да представи на Политбюро. Кодовото название върху запазения кадър на филма беше „Ярка звезда“, нали?
— Да, другарю председател.
— Тогава имаме три съвпадения, Ватутин — забеляза Герасимов. — Какво предлагате?
Ватутин имаше готов отговор:
— Би трябвало да поставим Филитов под наблюдение, а може би и Бондаренко.
— Съгласен съм. Действайте много внимателно, но всеобхватно. — Герасимов затвори папката. — Докладът ви е превъзходно съставен и — изглежда, че вашият следователски инстинкт не ви изневерява, полковник. Дръжте ме в течение. Ще ми докладвате три пъти седмично, започвайки от днес, до приключване на разработката. Генерале — обърна се той към началника на ВГУ, — осигурете на полковника цялата необходима помощ. Можете да поискате поддръжка във всяко управление на Комитета. Ако възникнат затруднения, веднага ме уведомете. Мисля, няма никакво съмнение, че изтичането на информация става на най-високо ниво в Министерството на отбраната. По-нататък: право на достъп до това разследване имаме само ние тримата. Никой, повтарям, никой друг няма да бъде запознаван. Кой знае къде са успели американците да внедрят свои агенти. Ватутин, приключете успешно това разследване и до лятото ще получите генералски звезди. Но — вдигна той предупредително пръст — мисля, че трябва да спрете да пиете, докато не завършите това дело. Ще имате нужда от бистър мозък.