— Слушам, другарю председател.
Когато Ватутин и неговият началник излязоха от кабинета, коридорът беше почти пуст.
— А какво ще правим с Ванеева? — полугласно попита Ватутин.
— Баща й има пръст, разбира се. Генералният секретар Нармонов през следващата седмица ще съобщи за избирането му в състава на Политбюро — тихичко отговори генералът с безизразен глас.
И няма никак да е лошо, ако в Политбюро се озове още един човек, на чиято поддръжка ще може да разчита председателят на КГБ, помисли си Ватутин. Не се ли кани Герасимов да предприеме някой решителен ход?
— Не забравяйте какво каза той за пиенето — напомни му генералът. — До мен стигат слухове, че напоследък здравата обръщате чашките. Поне по въпроса за пагубното влияние на алкохола генералният секретар и нашият председател са на едно и също мнение. Надявам се, че знаете за това.
— Да, другарю генерал — отвърна Ватутин. Разбира се, това е може би единственият въпрос, по който техните гледища съвпадат.
Подобно на всеки истински руснак Ватутин смяташе, че водката е толкова важна съставка на живота, колкото въздухът. Мина му през ума, че именно благодарение на тежкия махмурлук той се запъти към банята в онова утро и стана свидетел на твърде важното съвпадение, но Ватутин се въздържа да напомни на своя началник за тази ирония на съдбата. Завърнал се след няколко минути в кабинета си, Ватутин извади бележника и започна да планира проследяването на двамата полковници от Съветската армия.
Грегъри се завърна вкъщи с обикновен пътнически самолет с прехвърляне в Канзас Сити, където му се наложи да изчака два часа. Той спа почти през цялото време на полета и като слезе от самолета, тръгна направо към изхода — не носеше със себе си никакъв багаж. Годеницата му го чакаше на вратата.
— Хареса ли ти Вашингтон? — попита тя след обичайната целувка при посрещане.
— Там е все едно и също. Разкарваха ме ту тук, ту там. Според тях учените могат и да не спят. — Той я хвана за ръка и се запътиха към колата.
— За какво те извикаха? — поинтересува се Канди, когато излязоха от сградата на аерогарата.
— Руснаците са провели големи изпитания — отговори Грегъри и се огледа наоколо. В действителност той нарушаваше правилата за опазване на държавната тайна, но нима Канди не беше член на екипа? — Те са стопили един спътник с помощта на наземен лазер, инсталиран в Душанбе. Това, което е останало от спътника, прилича на пластмасов модел, изваден от фурната на печка.
— Лошо — забеляза доктор Лонг.
— Разбира се съгласи се доктор Грегъри. — Но при тях са възникнали трудности с оптиката — разсейване и колебание на лъча. Няма съмнение, че нямат някого като тебе, който е способен да конструира огледала. А виж, що се отнася до лазерите, имат добри специалисти в тая област.
— Колко добри?
— Толкова, че са успели да направят нещо, което не сме и сънували — промърмори Ал и се насочи към своето „Шеви“. — Сядай зад волана, още съм гроги от полета.
— Ще се справим ли с този проблем? — попита Канди, отваряйки вратата.
— Рано или късно. — Доктор Грегъри не се впусна в подробности, въпреки че разговаряше с годеницата си.
Канди влезе в колата и пресегна с ръка да отключи дясната врата. Ал се настани удобно, сложи си колана и тутакси отвори жабката, за да извади бисквита. Той винаги поддържаше запаси от „Туинки“. Бисквитата беше доста стара, но Ал не обръщаше внимание на такива подробности. Понякога Канди се замисляше дали любовта му към нея не се обяснява с това, че името й му напомня за евтини сладкиши.
— Как върви работата по новото огледало? — попита той, като отхапа половината от бисквитата.
— На Марв му хрумна една идея и сега се занимаваме с нея. Той смята, че вместо да удебеляваме слоя на отразяващото покритие, би трябвало да го направим по-тънък. През следващата седмица ще се съберем, за да експериментираме.
— Този старец Марв има доста оригинална мисъл — забеляза Грегъри. Марв Грийн бе навършил четиридесет и две години.
— Неговата секретарка също счита, че Марв е много оригинален — разсмя се Канди.
— Защо му е да се занимава с жена, която работи при него — съвсем сериозно забеляза Грегъри и само след миг лицето му помръкна, като разбра смисъла на собствените си слова.
— Прав си, скъпи. — Тя се обърна към Ал и двамата се усмихнаха. — Много си уморен.
— Не, наспах се, докато летях.
— Чудесно.
Преди да я прегърне, Грегъри смачка опаковката и я запрати на пода, където тя се присъедини към купчината от няколко десетки други. На Ал се налагаше много рядко да лети и все пак Канди знаеше как да му помогне да преодолее неприятното влияние, което оказваше смяната на часовите пояси.