Михаил Семьонович заемаше достатъчно висок пост в Министерството на отбраната, за да има право да ползва служебна кола с шофьор. Не възникнаха особени трудности да сменят сержанта, който обикновено го обслужваше, и да сложат на мястото на шофьора едно голобрадо момче, току-що завършило контраразузнавателната школа на КГБ. Подслушвателното устройство, прикрепено към телефона на Филитов, записа молбата му да изпратят автомобил по-рано от обикновено.
Ед Фоли излезе от апартамента си също по-рано от обикновено. Този път го откара жена му, а децата настаниха на задната седалка. В досието на КГБ с немалко учудване се отбелязваше, че по-често колата се намираше на разположение на съпругата, която пътуваше с децата и изобщо общуваше с жените на други западни дипломати. В съветското семейство колата винаги принадлежеше на мъжа, който се разпореждаше с нея по собствено усмотрение. Поне този път, забелязаха служителите на КГБ, тя не застави мъжа си да пътува с метрото — доста благородно от нейна страна. Милиционерът, който се намираше на входа на дипломатическия квартал — всички знаеха, че той служи в КГБ, — отбеляза времето на излизане на автомобила и кои седяха в него. Всъщност днес тази кола потегли необичайно рано и човекът от охраната се огледа настрана, за да разбере дали е пристигнал служителят, на когото често възлагаха да следи семейство Фоли. Но този път „опашката“ липсваше. Постоянното наблюдение бе необходимо за по-важни американци.
Ед Фоли носеше руска кожена шапка, а балтонът му беше достатъчно стар и износен и не изглеждаше прекалено като чуждестранен. Един вълнен шал, закриваш, врата, контрастираше леко е него, както и връзката на райета. На руските служители от охраната, които го познаваха по физиономия, им бе направило впечатление, че жестоката северна зима слагаше и Фоли, както всички останали чужденци, под общ знаменател заедно с местните жители. Ако искаш да преживееш руската зима, в скоро време ще ти се наложи да се обличаш и държиш като руснаците — даже в походката, когато се навеждаш напред, сякаш през всичкото време гледаш в краката си.
Най-напред оставиха децата в училището. Мери Пат Фоли умело караше колата, като през всеки три-четири секунди поглеждаше в огледалото за задно виждане. В действителност не беше трудно да се управлява кола, особено в сравнение с американските градове. Макар че руските шофьори се държаха съвсем непредсказуемо, по улиците нямаше толкова много коли и Мери Пат, овладяла изкуството да шофира в Ню Йорк, се справяше тук с всяка ситуация. Както се случва с водачите на моторни превозни средства по цял свят, свикнали ежедневно да се движат из града, нейният маршрут се състоеше от множество завои, когато тя преминаваше по тихите тесни улички, за да избегне задръстванията и да спести няколко минути за сметка на няколко литра излишно изгорял бензин.
Като зави на един ъгъл, тя за миг спря до бордюра и мъжът й изскочи от колата. Щом хлопна вратата, той тръгна, макар и не прекалено бързо към страничния вход на жилищния блок. Този път сърцето на Ед Фоли биеше с всичка сила. В миналото той бе провеждал само веднъж такава операция и тя никак не му харесваше. Влизайки във входа, той не се запъти към асансьора, а стремително се понесе нагоре по стълбата към осмия етаж, като поглеждаше от време на време часовника си.
Ед не можеше да разбере по какъв начин жена му извърши всичко това. Неговото мъжко самочувствие явно страдаше от факта, че тя управляваше колата много по-добре и по-точно от него; Мери съумя да спре автомобила на нужното място с точност плюс-минус пет секунди. За изкачване имаше на разположение само две минути, а Фоли успя да стигне до осмия етаж с няколко секунди по-рано. Той отвори вратата на стълбището и с тревожен поглед обхвана коридора. Толкова удобни са тези коридори, особено дългите и правите във високите жилищни сгради, помисли си той, тук няма къде да се скрият хора с фотоапарати, за да уловят момента на предаването; а разположението е все едно и също, ето го асансьора в средата, а от двете страни — стълбища. Той мина край асансьора и се запъти към далечния край на коридора. Сега Ед можеше да се информира за времето по ударите на сърцето си. На двадесет метра пред него се отвори една врата и в коридора излезе мъж в армейска униформа. Той се обърна, заключи вратата на апартамента, взе куфарчето си в ръка и тръгна срещу Фоли. Ако там имаше случаен минувач, той щеше да се учуди, че нито един от мъжете не се отклони встрани, за да стори път на другия.