По морската повърхност се търкаляха петметрови талази, а подводницата се люшкаше върху тях, придвижвайки се напред с двадесет възла. Вълните налитаха право срещу сферичния нос и когато се разбиваха в закръгления му профил, мъгла от пръски политаше нагоре. Дори специалните дрехи за лошо време много не помагаха и след няколко минути капитанът се измокри до кости и започна да трепери от студ. Един влекач от Кралския военноморски флот се приближи и взе на буксир „Далас“. Въжето се натегна и поведе подводницата в тесния залив. В това време Манкузо успя да се справи с люшкането. Склонността да пати от морска болест бе една от най-ревниво пазените професионални тайни на капитана. В своята каюта той се чувстваше малко по-добре, затова пък тези, които се намираха вътре в цилиндричния корпус на подводницата, сега съжаляваха, че с такова удоволствие са изяли вкусния обяд, който им бе сервиран преди няколко часа.
След по-малко от час „Далас“ се озова в спокойните води на залива, закрилян от скалите, и със зигзази се отправи към пристана, където бяха базирани британски и американски ядрени подводници. След акостирането им помагаше дори вятърът, който притискаше синьосивия корпус на подводницата към кея. На брега вече ги чакаха хора, подслонени в няколко коли, докато палубната команда закрепваше въжетата. Щом прехвърлиха пасарела, Манкузо слезе в каютата си.
Първият посетител бе един капитан трети ранг. Манкузо очакваше да го посрещне някой офицер от подводния флот, но на униформата на капитана липсваха каквито и да било отличителни знаци — явно той бе от разузнавателното управление.
— Как премина плаването? — попита офицерът.
— Тихо и спокойно — нетърпеливо отвърна Манкузо. — „Стига си бавил топката, помисли си той, карай по същество.“
— Ще отплавате след три часа. Ето заповедта за провеждането на операцията. — И офицерът предаде на капитан първи ранг Манкузо един плик от плътна хартия с восъчни печати. Отпред на плика имаше указание: кога и в какви случаи следва да се отвори. Макар че Манкузо бе виждал във филми пликове, запечатани по този начин, като командир на кораб той получаваше за първи път такъв пакет. Той предполагаше, че ще има възможност да обсъди задачата с човека, който му я възлага, но това не се случи. Манкузо се разписа за получаването на инструкциите, пъхна плика в сейфа под зоркото око на агента от специалните служби и го съпроводи до трапа.
Лайнар, каза си наум капитанът първи ранг. Сега бе дошло време да приеме гостите.
Те бяха двама — и двамата в цивилно облекло. Първият се промъкна през люка, през който се пускат торпедата, с ловкостта на опитен моряк. Манкузо бързо разбра причината.
— Здравей, шкипер!
— Джоунси, как попадна тук, дявол те взел?
— Адмирал Уилямсън ме постави пред избор: или да ме мобилизират, или доброволно да взема участие в изпълнението на задачата в качеството на граждански технически специалист. Предпочетох второто. По-добре ще платят. — Джоунс снижи глас: — Това е господин Кларк. Той не е много приказлив.
Действително Кларк предпочиташе да мълчи. Манкузо му отреди една свободна койка в каютата на механика. След като взе багажа си, който спуснаха през люка, Кларк влезе в определената за него каюта и затвори след себе си вратата.
— Къде ще кажеш да сбутам партакешите? — попита Джоунс.
— Има свободна койка в офицерското помещение — отговори Манкузо.
— Чудесно. Все пак началниците се хранят по-добре от другите.
— Как върви следването в университета?
— Остава ми един семестър до получаването на магистърска степен. Някои предприемачи вече ми правят предложения. Освен това се сгодих. — Джоунс извади портмонето си и показа снимката на годеницата си. — Казва се Ким. Работи в библиотеката.
— Честито, господин Джоунс.
— Благодаря, шкипер. Адмиралът ми каза, че ще имате нужда от мен. Аз обясних всичко на Ким и тя ме разбра. Баща й служи в армията. И тъй, какво става? Някаква специална операция и не можете да минете без мен, нали? — Терминът „специална операция“ беше евфемизъм, който изразява един куп — в повечето случаи — твърде опасни неща.
— Не зная. Още не са ме запознали.
— Ами ако още един път се поразходим на север, няма да е съвсем лошо — забеляза Джоунс. — Да си кажа право, скучно ми е без емоции.
Манкузо не вярваше, че ще плават в тази посока, но се въздържа да даде отговор. Джоунс се отправи към кърмата, за да се настани на определеното му място. Манкузо пък се запъти към каютата на механика.