Затова пък руснаците имаха няколко хиляди човека, докато американците, работещи в посолството — включително членовете на техните семейства, — бяха всичко седемстотин.
И все пак Фоли досега не бе измислил начина за предаването на касетката. Той не разбираше защо КАРДИНАЛА още от самото начало отказваше да използват тайници. В дадения случай това щеше да е идеалният способ. Тайник можеше да стане всеки предмет, изглеждащ като обикновен камък или нещо още по-обичайно и невинно. В него се правеше кухина, в която се вмъкваше предметът за предаване. В Москва — град, построен, общо взето, от тухли — най-популярният материал за тайници бяха тухлите, които често поради лошото качество и недостатъчната квалификация на работниците слабо се крепяха в стените и лесно се отместваха. Впрочем съществуваше много голямо разнообразие от предмети и материали, които могат да послужат за тази цел.
В същото време начините за предаване от ръка в ръка не бяха прекалено много и всичко зависеше от идеално точния разчет при едни не съвсем ясни обстоятелства. Но нали управлението му бе възложило тази работа съвсем не защото тя беше лека. Обаче той вече не можеше отново да се изложи на същия риск. Може би щеше да поръча на жена си…
— И тъй, откъде може да изтича информацията — попита Паркс началника на службата за сигурност в своето ведомство.
— Източникът на изтичане на информация може да бъде всеки от стотината, дори повече, наши служители.
— Значи задачата се облекчава — забеляза сухо Пит Уекстън, инспектор от контраразузнавателния отдел на ФБР. — Заподозрените са само сто.
— Това е някой от учените или нечия секретарка, или може би някой от бюджетното управление — имам предвид хора, съпричастни към програмата. Да, в окръг Колумбия има още двадесет човека, които притежават право на достъп до „Чайният клипер“ и съответно се допускат до такива документи, но всички те са високопоставени лица. — Началникът на службата за сигурност в СОИ (Стратегическата отбранителна инициатива) беше капитан първи ранг от военноморския флот, макар че носеше цивилен костюм. — По всяка вероятност човекът, когото търсим, се намира на обекта „Чайният клипер“, на запад.
— А те почти всички са учени и не са по-възрастни от четиридесет години — каза Уекстън и затвори очи. Живеят вътре в компютрите и възприемат целия свят като една гигантска видеоигра. Трудността при общуването с учените, особено с младите, се състоеше в това, че те живееха в един свой свят, твърде различен от този, който усещаше и разбираше службата за сигурност. Според тях прогресът в науката зависи от свободния обмен на информация и идеи. Това са хора, които ги вълнува всичко ново, говорят за новото помежду си, неосъзнато търсейки съпричастието, което съдейства за ускореното развитие на идеите, никнещи като плевели в размирния духовен свят на лабораторията. За ченгето от службата за сигурност идеалният свят е този, в който никой с никого не приказва. В този случай обаче изчезва нуждата от службата за сигурност, защото в такъв свят не възниква нищо ценно. Да се установи необходимото равновесие беше почти невъзможно и блюстителите на безопасността неизменно се озоваваха между чука и наковалнята, като ставаха обект на всеобща ненавист.