— Вие сте наблюдавали изпитание на лазерно оръжие.
— Каква е неговата цел?
— Това не ни е известно. Лъчът, който сте видели, е използван за унищожение един спътник на орбита с помощта на лазерни системи.
— Знам за спътниците. Нима е възможно да се използва за това лазер?
— Нашата страна също работи над този проблем, но изглежда, че руснаците са ни изпреварили.
Това признание изненада Стрелеца. Нима Америка не беше водеща сила в областта на техниката? Не е ли стингърът доказателство за това? Защо бяха прелетели тези хора осемнадесет хиляди километра — само защото той е видял светлина на небето ли?
— Страхувате ли се от този лазер?
— Интересува ни извънредно много — отвърна най-старшият от американците. — Някои от документите, които сте ни предали, дават такава информация за обекта, каквато досега нямахме, и затова сме ви двойно задължени.
— Сега и мен ме заинтересува. Имате ли карта?
— Емилио! — Сътрудникът на ЦРУ направи знак на Ортис, който не закъсня да предостави карта и чертеж.
— Строителството на този обект е започнало през 1983 година. Изненада ни, че руснаците са решили да построят толкова важна инсталация в непосредствена близост до Афганистан.
— През 1983 година те все още се надяваха, че ще извоюват победа — произнесе Стрелеца мрачно. Възмущаваше го самата мисъл, че руснаците са имали такава надежда, и го възприемаше като оскърбление. Стрелеца разгледа картата, запомни разположението на обекта: планински връх, стегнат като в примка от криволичещата река Вахш. Той веднага схвана защо руснаците са избрали именно това място — само на няколко километра се намираше Нурекската ВЕЦ. Стрелеца разбираше повече от лазери, отколкото показа пред американците. Той знаеше какво представляват те и как действат. Бе му известно, че техният лъч може да бъде опасен, може да ослепи…
Но да унищожи спътник, намиращ се на стотици километри от повърхността на земята, на по-голяма височина, отколкото летят самолетите… Какви ли вреди могат да причинят тези лъчи на хората тук, на земята… Може би тези лазери са построени толкова близо до неговата страна с друга цел…
— Значи сте видели само светлината? Не сте ли чули нещо да се приказва за това място, нещо за странни лъчи на небето?
Стрелеца поклати глава.
— Не. Видях светлината само веднъж…
Американците си размениха разочаровани погледи.
— Добре, това не е толкова важно, Аз съм упълномощен да ви предам благодарността на нашето правителство. Три камиона с оръжие ще постъпят на ваше разположение. Ако имате нужда от още нещо, кажете — ние ще се постараем да ви помогнем.
Стрелеца кимна замислено. Той разчиташе на голямо възнаграждение за руския офицер, който обаче почина и надеждата изчезна. Но тези хора бяха пристигнали тук не заради руснака — интересуваха ги документите и лъчът светлина на небето. Толкова ли бе важен този обект, че смъртта на офицера от КГБ се разглеждаше като второстепенно събитие? Наистина ли американците се страхуваха от светлинния лъч?
А ако те се страхуваха от него, какво чувство трябваше да изпита той?
— Не, Артър, това съвсем не ми харесва — неуверено отвърна президентът. Съдията Мур продължи да настоява:
— Господин президент, ние напълно осъзнаваме политическите трудности, с които се сблъсква Нармонов. Изчезването на нашия агент в никакъв случай няма да окаже по-голямо влияние на политическата ситуация в Русия, отколкото арестуването му от КГБ; по-скоро това събитие ще упражни по-малко въздействие. В края на краищата защо КГБ ще вдига прекалено голяма врява, след като е позволило да му измъкнат чуждия агент изпод носа? — изтъкна директорът на ЦРУ.
— И все пак рисковете са прекалено големи — забеляза Джефри Пелт. — С идването на Нармонов възникна историческа възможност — той истински се стреми да измени основно съществуващата в Русия система. По дяволите, именно вашите хора дадоха такава преценка.
Да, ние имахме такъв шанс и го проиграхме по времето на администрацията на Кенеди, помисли си съдията Мур. След като свалиха Хрушчов, настъпи двадесетгодишното управление на партийните бюрократи. Вие се опасявате, че повече такава благоприятна възможност няма да ни се отдаде. Е, едно такова гледище заслужава внимание, призна си той.
— Джеф, в случай на извеждане позицията на Нармонов няма да бъде засегната повече, отколкото ако оставим да заловят агента.
— Но ако вече са го разкрили, защо се бавят със задържането? — попита Пелт. — Ами ако придаваш на това прекалено голямо значение?
— Този човек е работил за нас в продължение на повече от тридесет години — помисли си само, повече от тридесет години! Представяш ли си на какви опасности се е подлагал, каква информация сме получавали от него? Можеш ли да оцениш какво разочарование е изпитвал той, когато не сме се вслушвали в съветите му? Имаш ли представа какво значи да живееш със смъртна присъда в продължение на тридесет години. Ако го оставим на произвола на съдбата, каква е цената на свободата в нашата страна? — В гласа на Мур звучеше непоколебима решителност. Президентът беше човек, когото лесно можеха да разколебаят с доводи на принципна основа.