— И тъй, какво да кажа на Фоли, по дяволите? — ядосано попита Ритър след двадесет минути.
— По-спокойно, Боб — предупреди го съдията Мур. — Той обмисля ситуацията. Не се нуждаем от незабавно решение и отговорът „може би“, изглежда, избива по-скоро на „не“.
— Извинявай, Артър, става въпрос… Дяволите да го вземат! Аз се опитвах да го убедя да изчезне по-рано. Не трябва, не бива да изоставяме този човек на произвола на съдбата.
— Не се съмнявам, че президентът няма да вземе окончателно решение, преди да съм поговорил още веднъж с него. За момента кажи на Фоли да продължи операцията. Освен това искам отново да проучим въпроса за политическата уязвимост на Нармонов. Имам впечатлението, че Александров няма да се задържи дълго в Политбюро. Той е прекалено стар, за да вземе връх над настоящия генерален секретар. Политбюро няма да подкрепи заменянето на един сравнително млад човек с някакъв си старец, особено след онзи погребален парад, който се състоя преди няколко години. Кой може тогава да смени Нармонов?
— Герасимов — тутакси отговори Ритър. — Има още двама души, които се стремят да заемат този пост, но само Герасимов е достатъчно амбициозен. Честолюбив, безмилостен, но поразително хитър. Той се харесва на партийния апарат, защото чудесно се справи с дисидентите. Но ако рече да направи решителен ход, той трябва да го предприеме в най-скоро време. Ако се подпишат споразуменията по ограничаване на въоръженията, Нармонов ще придобие огромен престиж и заедно с това немалко влияние. Ако Александров не внимава, напълно ще изпусне влака — ще го извадят от състава на Политбюро. Тогава Нармонов ще укрепи позициите и ще бъде спокоен за мястото си в продължение на няколко години.
— Поне пет години ще изпълнява длъжността — намеси се адмирал Гриър за първи път, — макар че може да не изкара целия си мандат. Ние получихме сведения, че Александров действително ще загуби мястото в Политбюро. Ако това не е просто слух, той може да се опита да ускори събитията и да вземе инициативата.
Съдията Мур погледна към тавана.
— Щеше да бъде по-лесно навярно, ако поведението на тези копелета беше предсказуемо. — Разбира се, ние сме предсказуеми, но те пак не могат да предвидят какво ще направим, помисли си той.
— Горе главата, Артър! — каза Гриър. — Ако светът беше разумно място, щеше да ни се наложи да си търсим друга работа.
14.
ПРОМЕНИ
Преминаването през Категат не е проста работа за подводница и то се усложнява двойно, когато трябва да се осъществи скрито. Тук дълбочините са малки и движението в потопено състояние е невъзможно. Фарватерите са сложни за преминаване даже при дневна светлина, а нощем става рисковано — а се налагаше да се придвижат без помощта на местен лоцман. Преминаването беше тайно, тъй че за лоцман не можеше да става й дума.
Манкузо не слизаше от мостика. Долу пред малката масичка с картите се потеше щурманът, а главният старшина оперираше сръчно с перископа и назоваваше пеленгите на различни ориентири. Не можеха да се възползват даже от радиолокационните прибори за навигация, но перископът бе оборудван с усилвател на изображението, който не превръщаше нощта в ден, ала все пак през него тъмната беззвездна нощ изглеждаше като здрачевина. Времето бе направо дар на съдбата — ниската облачност и лапавицата толкова ограничаваха видимостта, че ниският тъмен корпус на подводницата клас 688 оставаше незабележим откъм брега. Датският военноморски флот знаеше за преминаването на американската подводница през Категат и бе изпратил няколко малки катера да прогонят любопитните зяпачи — в действителност нямаше такива — и ако изключим тези корабчета, „Далас“ се радваше на пълна самота.
— Кораб вдясно на курса — обади се един наблюдател.
— Виждам — тутакси отвърна Манкузо. Той държеше в ръцете си прибор за нощно виждане с пистолетна ръкохватка и веднага забеляза един танкер със средни размери. Дяволски късмет, помисли си той, този кораб е на някоя от страните от Източния блок. Само за една минута бяха изчислени курсът и скоростта на идващия насреща кораб и стана ясно, че при разминаване най-късото разстояние между двата съда ще бъде шестстотин метра. Капитанът изруга и даде заповед.