— Много жалко — забеляза Филитов, когато зрителите се втурнаха към тоалетните.
— Чудесно прехващане — съгласи се Язов, — но и вратарят се прояви блестящо. Не е лошо да разберем как се казва — треньорът на ЦСКА следва да му обърне внимание. Михаил Семьонович, благодаря ви, че ме поканихте. Бях започнал да забравям колко интересни са юношеските мачове.
— Интересно, за какво ли говорят? — попита старшият офицер, възглавяващ група служители от КГБ. Заедно с двама помощници той седеше на най-горния ред на трибуната, скрит от прожекторите, които осветяваха пързалката.
— Може би са просто хокейни запалянковци — измърмори един от мъжете, който държеше фотоапарат в ръцете си. — Дяволите да го вземат, интересен мач, а и него не можем да изгледаме като хората. Я погледни охраната на Язов — тези шибани кретени не откъсват очи от леда. Ами ако ми се прище да убия министъра…
— Доколкото разбирам, тази идея не е никак лоша. Председателят…
— Това не ни засяга! — прекъсна го старшият и разговорът затихна.
— Еди, давай, Едии! — разкрещя се Мери Пат, едва започнала втората третина. Смутеното момче погледна настрана към нея. „Майка ми винаги се вълнува“, помисли си той.
— Коя е тази? — попита Филитов, който стоеше на пет метра от нея.
— Онази там ли, кльощавата? Ние се срещнахме с нея. Спомняте ли си, Михаил Семьонович? — попита Язов.
— Много е запалена — забеляза полковникът, наблюдавайки как сражението върху леда се премества към противоположната врата. Моля ви, другарю маршал, умолявам ви, направете го!… мислено се молеше Филитов. И неговото желание се изпълни.
— Хайде да минем нататък и да се поздравим — каза Язов.
Тълпата се отдръпна пред тях и маршалът застана от лявата страна на американката.
— Ако не греша, вие сте госпожа Фоли?
Жената бързо се обърна и на лицето й грейна мигновена усмивка.
— Здравейте, генерале.
— Всъщност моето воинско звание е маршал. Номер дванадесет е синът ви, нали?
— Да. А вие видяхте ли как вратарят просто му открадна шайбата?
— Вратарят игра превъзходно — забеляза Язов.
— Нека да играе превъзходно срещу някой друг! — разгорещено възкликна Мери Пат, наблюдавайки как играта започва да се изнася към вратата на отбора на Еди.
— Всички американски запалянковци ли приличат на вас? — попита Филитов.
Тя отново се обърна. По лицето й премина сянка на смущение.
— Ужасно е, нали? Родителите трябва да се държат…
— Като родители — разсмя се Язов.
— Действително, аз се превръщам в типична майка на хокеист от детския отбор — призна си Мери Пат. После й се наложи да обясни какво има предвид.
— Достатъчно е, че направихме от сина ви отлично крило в хокейния отбор.
— Да. Може би ще бъде в олимпийския отбор след няколко години — отговори Мери Пат с дяволита и същевременно закачлива усмивка. Язов се разсмя. Това я изненада. Според това, което се говореше, Язов беше упорит и настоятелен кучи син.
— Коя е тази жена?
— Американка. Нейният мъж е пресаташето в посолството на САЩ. Синът й играе в отбора. Имаме и нейното досие, и на съпруга й. Нищо особено.
— Доста привлекателна. Не знаех, че Язов е такъв коцкар.
— Не мислиш ли, че той се опитва да я завербува — изказа предположение фотографът, като правеше една след друга снимките.
— Не бих имал нищо против.
В срещата неочаквано настъпи момент, когато играта придоби отбранителен характер и се установи в централната зона на терена. Децата още нямаха необходимата техника за точни пасове, типични за съветския хокей, и играчите и на двата отбора получиха указания да не се увличат от прекалено твърда игра. Макар и със защитни екипи те си оставах деца, чиито кости не бива да се претоварват. Това е хубав урок, който руснаците дават на американците, помисли си Мери Пат. Руснаците винаги проявяваха големи грижи към своите деца. Животът на възрастните в тази страна беше достатъчно труден, тъй че те се стремяха да предпазят от травми поне подрастващото поколение.
Накрая, в третата третина, ситуацията рязко се измени. Играта се освободи от сковаността. Вратарят прегради пътя на шайбата и тя отскочи навън. Центърът я поде, обърна се и се устреми право към срещуположната врата, а успоредно, на шест метра от него, откъм десния фланг връхлиташе Еди. Центърът я подаде само миг преди да бъде спрян, Еди се изтегли чак към ъгъла, откъдето нямаше възможност да стреля към вратата, а да се приближи му пречеше приближаващият се защитник.