— Центрирай! — изкрещя с всички сили майка му. Момчето не чу вика, ала нямаше нужда от подсказване. Централният нападател бе заел мястото си и Еди отпра ви към него шайбата. Центърът я спря с кънките, замахна и с мощен удар изпрати шайбата между краката на вратаря. На таблото блеснаха светлини, стикове полетяха във въздуха.
— Отличен пас към центъра — забеляза Язов с искрено възхищение и с мърморещ глас продължи: — Сега разбирате, че синът ви владее важна държавна тайна и ние не можем да му разрешим да излезе от Русия.
Очите на Мери Пат за миг тревожно се разшириха, потвърждавайки мнението на Язов, че тя действително е празноглава чужденка, макар че явно е добра партньорка в леглото. Жалко, че на мен никога няма да ми се удаде да изясня това, помисли си маршалът.
— Шегувате ли се? — слисано попита тя. Двамата военни прихнаха да се смеят.
— Разбира се, другарят маршал просто се шегува — след миг потвърди Филитов.
— Така си и помислих — забеляза Мери Пат без необходимата увереност в гласа и се обърна към пързалката. — Чудесно, искам още.
Пронизителните звуци правеха впечатление на околните зрители и те обръщаха смаяни погледи; после се усмихваха. Тази американка винаги предизвикваше смях. Руснаците намираха за много забавна богатата гама от емоции на американците.
— Ако тя е шпионка, ще си изям фотоапарата.
— Помисли малко над това, което каза — прошепна офицерът, който ръководеше групата, но след миг забавните нотки в гласа му изчезнаха. Помисли малко над това, което каза, напомни си началникът на групата. Според американските журналисти Едуард Фоли беше мухльо, който няма достатъчно акъл да бъде обикновен репортер, камо ли да работи в редакцията на „Ню Йорк Таймс“. Работата обаче беше там, че за такова прикритие мечтае всеки разузнавач и все пак на подобни длъжности назначаваха и дръвници, каквито естествено имаше на правителствена служба по целия свят. Офицерът не се съмняваше например, че братовчед му е кретен, но го бяха взели на работа в Министерството на външните работи.
— Сигурен ли си, че ще ти стигне филмът?
До края на мача оставаха само четиридесет секунди, когато Еди най-после получи дългоочакваната възможност. Шайбата срещна тялото на един защитник, рикошира от него и заподскача назад, плъзгайки се към централния кръг на терена. Централният нападател отправи пас в един момент, когато ходът на играта отново се променяше. Противниковият отбор се канеше да снеме вратаря и да го смени с полеви играч, тъй че момчето, което стоеше до този момент на вратата, вече се пързаляше към пейката на резервните играчи. И точно в този момент Еди пое шайбата от центъра и се устреми към вратата, профучавайки край противникови играчи на левия фланг, после се разгърна и стреля зад гърба на безпомощния вратар. Шайбата се удари в страничния стълб, отклони се от него и бавно пресече голлинията.
— Гооол! — заврещя Мери Пат, подскачайки от възторг. В следващия миг тя прегърна маршал Язов пред погледа на телохранителите, които се втрещиха от ужас. На лицето на маршала грейна усмивка, която позамръзна, когато се сети, че утре сутринта ще трябва да напише обяснение за контакта с чужденка. Нищо страшно, помисли си Язов, Михаил Семьонович ще свидетелства, че не сме обсъждали нищо сериозно. После тя награби Филитов.
— Не ви ли казах, че носите късмет?
— Господи, всички американски запалянковци ли приличат на вас? — попита Филитов, освобождавайки се от обятията й… Неговата ръка се докосна до нейната за някаква част от секундата и три мънички касетки се озоваха в ръкавиците на полковника. Той ги усети и бе поразен как изкусно бе направено всичко. Дали тя не бе професионален фокусник?
— А защо вие, руснаците, винаги сте едни такива мрачни, нима не знаете как да се забавлявате?
— Може би няма да е лошо, ако общуваме повече с американци — съгласи се Язов. По дяволите, ще ми се жена ми да беше толкова темпераментна, колкото нея, помисли си маршалът. — Вие имате прекрасен син и ако той играе срещу нас на олимпиадата, аз ще му простя.
Министърът на отбраната бе награден със сияеща усмивка.
— Много мило от ваша страна — отговори Мери Пат. Надявам се, че Еди ще подгони играчите ви обратно към Москва с ритници по техните комунистически задници, каза си тя наум. Всичко друго — но снизходително отношение тя не понасяше. — Както и да е, тази вечер Еди набра две точки, а онзи там, „иван“ какъв беше — нито една.