Стрелеца се върна към своята работа. Отсега нататък той не можеше да изпълнява задълженията на ракетчик, но Абдул бе получил добра подготовка под негово ръководство. Сега Стрелеца щеше да поведе в битка бойците си. Той бе завоювал това право, но което беше още по-важно: воините го смятаха за човек, който им носи сполука. Това играе немалка роля за бойния дух на отряда. Въпреки че Стрелеца през целия си живот не бе прочел нито една книга по военно изкуство, той чувстваше, че достатъчно добре е усвоил уроците на войната.
Всичко стана съвсем внезапно — без най-малкото предупреждение. След като чу трясъка на взривяващите се снаряди, изстреляни от самолетно оръдие, Стрелеца мигновено вдигна глава и видя стреловидните очертания на връхлитащите към лагера с бръснещ полет самолети, едва ли на повече от сто метра от повърхността на земята. Той още не бе успял да хване автомата, когато видя как от бомбодържателите надолу се посипаха бомби. Черните силуети неустойчиво се залюляха, после влязоха в ролята си стабилизаторите и бомбите бавно обърнаха надолу носовете си, насочвайки се към целта. След това нахлу вълната от рева на изтребителите бомбардировачи СУ-24. Стрелеца се обърна срещу тях, прилепи здраво към рамото си автомата, но самолетите бяха изчезнали. Оставаше му само едно — да се хвърли по очи на земята; струваше му се, че всичко протича бавно, много бавно, той почти увисна във въздуха, като че земята не желаеше да го приеме. Стрелеца бе застанал с гръб към бомбите, но знаеше, там някъде те се носят надолу. С бърз поглед забеляза бягащи хора, своя боец, който се опитваше да прикрие с тялото синчето си. Стрелеца успя да се обърне, да погледне нагоре и с ужас видя, че една бомба сякаш лети право към него — черно кръгче на фона на чистото утринно небе. Преди още да е произнесъл името на Аллаха, тя мина над главата му и земята се разтресе.
Оглушал и зашеметен от експлозията, той се изправи, олюлявайки се, на крака. Беше странно: виждаше и усещаше шума, ала не го чуваше. Инстинктивно свали предпазителя на автомата и се огледа наоколо, очаквайки появата на следващия бомбардировач. Ето го. Автоматът се надигна нагоре и като че ли от само себе си изстреля един ред, но не сполучи. Следващият СУ-24 се освободи от товара си на сто метра по-нататък и се скри в далечината, оставяйки след себе си следи от черен дим. Атаката завърши.
Слухът се възвръщаше бавно и звуците изглеждаха като насън. Но това не беше сън. Мястото, където се намираше мъжът с момченцето, сега се бе превърнало в яма. Нямаше никакви следи от муджахидина и сина му и дори увереността, че сега са застанали праведни пред своя Бог, не беше в състояние да намали ненавистта, от която се смразяваше кръвта в жилите. Той си спомни как бе проявил милост към руснака, как скърбеше при известието за смъртта му. Никога, никога вече няма да бъде жалостив към неверниците. Ръцете, които стискаха автомата, побеляха от напрежение.
Прекалено късно по небето се стрелна един пакистански Ф-16 — руснаците се бяха скрили зад границата, след една минута, като описа два кръга над лагера за бежанци, изтребителят се прибра в базата си.
— С вас всичко наред ли е? — Това беше Ортис. Лицето му бе леко засегнато от някаква осколка, а гласът сякаш идваше отдалеч.
Отговор не последва. Стрелеца направи жест с ръката, стискаща оръжието, без да откъсва очи от вдовицата, която ридаеше за загиналите. После двамата мъже се отправиха да потърсят ранени, които все още можеха да бъдат спасени. За щастие медицинската част на лагера не бе пострадала. Стрелеца и служителят на ЦРУ пренесоха в болницата половин дузина пострадали. Френският лекар ругаеше с лекотата на човек, който е свикнал с такива събития, ръцете му бяха вече в кръв от започналата работа.
Те откриха Абдул при следващата обиколка. Младежът стоеше до един „Стингър“ в бойна готовност. Като видя Стрелеца, той се разплака и си призна, че е спал, когато започнало нападението. Стрелеца го потупа по рамото и му каза, че няма вина за това. Между пакистанските и съветските власти съществуваше договореност, забраняваща нападения през границата. По всичко личеше, че тази договореност няма никаква стойност. Появи се група от Френски телевизионни репортери и Ортис отведе Стрелеца встрани, където никой не може да ги види.