— Шестима — забеляза Стрелеца. Той не спомена за загубите сред цивилното население.
— Такива набези са признак на слабост, приятелю — отвърна Ортис.
— Да убиваш жени и деца юни е мерзост пред Господ.
— Вашите припаси не пострадаха ли? — За руснаците това беше партизански лагер, разбира се, но Ортис не се канеше да оспорва това гледище. Той бе прекарал тук прекалено дълго време, за да е обективен.
— Само няколко автомата. Останалото вече бе изнесено извън границите на лагера.
Ортис нямаше какво повече да каже. Запасът от успокоителни забележки беше изразходван. Все го преследваше кошмар — струваше му се, че тези операции по поддръжка на афганистанците оказват същото въздействие както по онова време опитът да помогнат на племето хмонг в Лаос. Бойците на племето мъжествено се сражаваха с виетнамските завоеватели, но бяха напълно изтребени въпреки подкрепата на Запада. Офицерът от ЦРУ се опитваше да убеди себе си, че тук ситуацията е по-различна и обективно, беше прав. Но измъчената му душа страдаше, виждайки колко воини излизат от лагера — въоръжени до зъби — и колко се връщат после. Действително ли Америка помага на афганистанците да освободят страната си, или просто ги подтикваме да правят това, за да убият колкото се може повече руснаци, преди те самите да бъдат напълно унищожени?
Каква е правилната политика? — попита се той и си призна, че не е в състояние да отговори на този въпрос.
Ортис не знаеше, че Стрелеца току-що бе взел своето решение и избрал по-друг политически курс. Неговото толкова младо и толкова старо лице се обърна на запад, после на север и той си каза, че волята на Аллаха не е ограничена от държавните граници, както не е ограничена волята на Неговите врагове.
15.
КУЛМИНАЦИЯ
— Сега ни остава само да задействаме капана — каза Ватутин на своя председател. Гласът му звучеше безстрастно, а лицето му бе равнодушно, докато сочеше доказателствата, сложени върху бюрото на Герасимов.
— Отлична работа, полковник! — Председателят на КГБ си позволи да се усмихне. Ватутин забеляза в усмивката повече задоволство, отколкото се полагаше при завършването на трудно и заплетено разследване. — Какво предлагате?
— Като се има предвид необичайно високият пост на заподозрения, мисля, че трябва да се опитаме да го хванем в момента на предаването на документите. Изглежда, ЦРУ знае, че сме прекъснали канала, по който са били предавани материалите на Филитов, и затова е предприело необичайната стъпка, като е възложило на свой служител да осъществи предаването, за да не бъде допусната грешка. Трябва да се отчете, че това е един акт на отчаяние въпреки умението, с което е извършено предаването. Бих желал същевременно да разобличим съпрузите Фоли. Те явно се гордеят, че са ни водили толкова дълго време за носа. Ако ги пипнем с явни улики, ще им смачкаме фасона и ще нанесем сериозен психологически удар на ЦРУ като цяло.
— Съгласен съм — кимна Герасимов. — Тази разработка е поверена на вас. Действайте внимателно, без да бързате. — И двамата разбираха, че разследването трябва да приключи в рамките на по-малко от една седмица.
— Благодаря ви, другарю председател. — Ватутин веднага се върна в кабинета си, където даде указания на груповите началници.
Микрофоните бяха много чувствителни. Като повечето хора Филитов рядко се обръщаше от една страна на друга, правеше го само когато сънуваше — и тогава магнетофонната лента на въртящите се ролки регистрираше шумоленето на завивките и някакво едва различимо мърморене. Най-накрая се чу друг звук и мъжът със слушалките даде знак на останалите. Звукът сякаш произхождаше от лодка с надути платна и това означаваше, че обектът изригва одеялата и чаршафите от леглото.
После идваше ред на кашлицата. Старият полковник имаше проблеми с белите дробове — така твърдеше медицинският му картон. Постоянно го тормозеха простудни заболявания и възпаления на дихателните пътища. Явно той не се чувстваше добре. Последва изсекване на носа, което прозвуча като свирка на локомотив.
— Виждам го — каза мъжът зад телевизионната камера. — Върви право към тоалетната. — Следващата поредица от звуци бяха съвсем предсказуеми. Към прозорците на апартамента бяха насочени мощните обективи на две телекамери. Светлофилтрите позволяваха да се наблюдава жилището му въпреки отблясъците на утринното слънце.