— Не повече от шест седмици — усмихна се Ал, — може би дори по-малко.
— Кога? — попита Канди.
— Още не сме имали възможността да го прокараме чрез моделиращото устройство, но имам чувството, че всичко е наред. Всъщност това е идея на Боб. Той обмисли всичко и успя да рационализира програмното осигуряване дори по-добре, отколкото разчитах. Въобще не се налага да се използва толкова много ИИ, колкото се предполагаше в моите разчети.
— Така ли? — А се смяташе, че използването на ИИ — изкуствения интелект — е от изключително значение за ефективността на огледалата и разпознаването на целта.
— Да, ние прекалено се увличахме от инженерното решаване на проблема, облягайки се на разума вместо на инстинкта. Не би трябвало да диктуваме на компютъра как да решава собствените си неща. Можем да намалим командното натоварване на двадесет процента, въвеждайки в програмата предварително подготвени варианти. Оказва се, че това е по-бързо и по-просто, отколкото да караме компютъра да избира множеството решения от съществуващия асортимент.
— Какво ще кажете за аномалиите?
— Там е цялата работа. Рутинните операции на ИИ в действителност забавяха нещата в по-голяма степен, отколкото мислехме… Ние се опитвахме да направим процедурата толкова гъвкава, че тя се натъкна на трудности при избора на варианта. Очакваната ефективност на лазера е достатъчно добра и изборът на варианта за поразяване на целите може да се осъществи по-бързо, отколкото е в състояние да направи това програмата на ИИ при решаване на проблема дали си струва да започне прицелването. Дори вариантът да не е най-добрият, защо все пак системата да не се опита да порази целта?
— Техническите характеристики на вашата лазерна система май се промениха — забеляза Беа.
— Нямам право да говоря за това.
Още едно подхилване по лицето на дребния мижитурка. Тосиг си наложи да му се усмихне на свой ред. Аз знам нещо, което ти не знаеш, това искаш да ми кажеш, нали? — помисли си Беа. Само като те погледна, и ме полазват студени тръпки, но още по-лошо ми става, като виждам как те гледа Канди — сякаш си Пол Нюман или еди-кой си красавец от Холивуд! С този бледожълт цвят на лицето и пъпчасал на всичкото отгоре. Беа не знаеше дали да се смее, или да плаче…
— Ами нали на нас, лайнарите от управленческия апарат, ни се налага да съставяме планове за бъдещето — каза Тосиг.
— Съжалявам, Беа. Ти си запозната с правилата за секретност. Заради тях започвам да се чудя как изобщо ще постигнем нещо — поклати глава Канди. — Ако тези Правила станат още по-строги, ние с Ал няма да можем да приказваме в промеждутъка между… — Тя похотливо погледна възлюбения си.
Ал се разсмя.
— Заболя ме главата.
— Беа, ти вярваш ли му? — попита Канди.
— Никога не съм му вярвала. — Тосиг се облегна на стола.
— Кога ще се съгласиш да се срещнеш с доктор Раб. — Нали знаеш, че той от шест месеца чезне по теб?
— Нека си чезне и да не слиза от колата си. Господи, какви ужасна мисъл: да се срещна с доктор Раб! — Тя погледна Канди, изкусно скривайки своите чувства. Тосиг вече се досещаше, че предадените от нея сведения за програмното осигуряване са се оказали неверни. Дяволите ще го вземат този дребен мижитурка, който е променил програмата!
— Там има нещо. Сега трябва да изясним какво именно. — Джоунс включи микрофона. — „Сонар“ вика „Контрол“. Контакт на пеленг нула-девет-осем. Обозначавам го като „Сиера четири“.
— Сигурен ли сте? — попита младият офицер.
— Виждаш ли това? — Джоунс прокара пръста си по екрана. „Водопадният дисплей“ беше обсипан с шумове от околната среда. — Не забравяй какви данни търсим. Тази линия не е случайна. — Той набра на клавиатурата някаква команда. Компютърът се захвана да обработва една поредица от дискретни честотни диапазони. След минута всичко стана ясно. Поне за господин Джоунс, помисли си младият акустик. Ивицата светлина на екрана имаше неправилни очертания: разширяваше се нагоре и се стесняваше надолу, покривайки около пет градуса от пеленга. Техническият представител гледа екрана още няколко секунди, после отново се наведе над микрофона.
— „Контрол“, тук „Сонар“, целта „Сиера четири“ е разпозната като фрегата от класа „Кривак“, пеленг нула-девет-шест. Съдейки по оборотите, скоростта му е около петнадесет възла — Джоунс се обърна към младия хидроакустик. Той си спомни за своето първо излизане в морето. Този деветнадесетгодишен юноша все още не се бе научил да различава делфините от корабите. — Гледай тук! Това е високочестотната характеристика на неговите турбодвигатели, сигурен знак, можеш да ги чуеш отдалече в обикновена ситуация, защото „Кривак“ има лоша звукоизолация.