— Ето го нашият приятел. — Ватутин пътуваше в автомобил — искаше му се да се убеди, че всичко върви както трябва. Филитов седна в своята кола и шофьорът потегли от мястото. Автомобилът на Ватутин съпровожда Филитов около половин километър, после го смени друг, който вървеше по една съседна успоредна улица, за да не изостава.
Полковник Ватутин следеше развитието на събитията по радиото. Съобщенията бяха кратки и делови. Шест коли следяха Филитов, като си сменяха местата, при това една от тях се намираше пред обекта, а друга зад него. Автомобилът на стария полковник спря до магазина, обслужващ висшите кадри от Министерството на отбраната. Ватутин имаше вътре свой човек — беше известно, че Филитов се отбива тук два или три пъти седмично, — който наблюдаваше какво купува полковникът и с кого разговаря.
Ватутин усещаше, че всичко върви в съответствие с плана. Нямаше начин — нали той лично обясни на всеки участник в операцията, че самият председател проявява интерес към хода на разследването. Шофьорът на колата, в която се намираше Ватутин, рязко увеличи скоростта, откъсна се от заподозрения и скоро свали полковника пред входа на сградата срещу жилището, намиращо се под наблюдение, изпреварвайки Филитов. Ватутин влезе в апартамента, в който се бяха настанили служители на ВГУ.
— Идвате точно навреме — забеляза старшият на групата, когато полковникът прекрачи прага.
Ватутин внимателно погледна през прозореца и видя, че колата на Филитов спря пред срещуположния вход. Проследяващият го автомобил на КГБ прелетя покрай него, без да намалява скоростта. Старият полковник влезе в блока.
— Обектът току-що влезе в сградата — чу се гласът на специалиста по връзките.
Вътре в блока — заедно с Филитов щеше да влезе една жена, носеща пълна мрежа с ябълки, за да го проследи в асансьора. Горе, на етажа на Филитов, двама служители, толкова млади, че можеха да минат за тийнейджъри, щяха да се разхождат край вратата на асансьора в този момент, когато старият полковник излиза от него, и шепнейки си на доста висок глас неувяхващите слова на вечната любов, щяха да поемат наблюдението по коридора. Установените там микрофони прехванаха края на тези обяснения, когато Филитов отключи вратата на апартамента си.
— Виждам го — каза операторът.
— Нека да се дръпнем от прозорците — изкомандва Ватутин. Тази команда беше излишна. Служителите с биноклите стояха в дълбочина, далече от тях, и тъй като лампите в апартамента не светеха — за всеки случай те бяха отвъртени, — никой не можеше да се досети, че вътре има хора.
В едно отношение на служителите на Второ главно управление им провървя — Филитов никога не спускаше щорите. Те видяха как той влезе в спалнята, свали си униформата, облече домашни дрехи и обу чехли. После той се върна в кухнята и си приготви проста вечеря. Наблюдаваха как старият полковник сне капачката на половинлитрова бутилка водка, взрян навън през прозореца.
— Самотен старец — забеляза един от служителите. — Не мислиш ли, че всичко е станало заради това?
— Така или иначе ще узнаем.
Защо ни предава държавата? — попита Филитов ефрейтор Романов след два часа.
Навярно защото сме войници. Филитов забеляза, че ефрейторът избягва по същество както въпроса, така и отговора. Разбираше ли той какво го пита неговият командир?
Но ако ние предадем държавата?
Тогава ще умрем, другарю капитан. Толкова е просто. Ще си заслужим ненавистта и презрението на работниците и селяните и ще умрем. Романов гледаше през пропастта на времето в очите на своя капитан. Сега у ефрейтора възникна собствен въпрос. Той не се решаваше да го зададе, но очите му сякаш говореха: какво направихте, капитане?
В апартамента на срещуположната страна на улицата мъжът пред звукозаписната апаратура чуваше риданието и не можеше да разбере каква беше причината?
— Какво правиш, мила? — попита Ед Фоли и магнетофоните записаха този въпрос.
— Започвам да съставям списък на това, което е нужно да се направи преди отпътуването. Трябва да се сетя за толкова много неща. По-добре е да се заема с това още отсега.
Фоли се наведе над рамото й. Пред Мери Пат имаше бележник и молив, но тя предпочиташе да пише с маркер върху пластмасова плочка. Такива плочки често се срещат в хладилниците — написаното върху тях лесно се изтрива с влажен парцал.