A3 ЩЕ СЕ ЗАЕМА С ТОВА, написа тя, ИЗМИСЛИХ ИДЕАЛНА ХИТРОСТ. Мери Пат се усмихна и подаде снимката на хокейния отбор, в който играеше Еди младши. На снимката личаха автографите на всички играчи, а в най-горната част с развлечени букви Еди с помощта на майка си бе написал на руски: „На човека, който ни носи късмет. С благодарност: Еди Фоли.“
Ед се намръщи. За съпругата му едно такова поведение беше типично и той знаеше, че Мери Пат ще успее максимално да се възползва от своето прикритие. Но… той поклати глава. Единственият човек в канала за връзка с КАРДИНАЛА, който можеше евентуално да го разпознае, нито веднъж не бе видял лицето му. На Ед може би не му достигаше дързост, но компенсираше това с по-голяма предпазливост. Той смяташе, че е в състояние по-добре от жена си да открие външно наблюдение. Признаваше, че Мери Пат влага в работата повече плам и че е превъзходна актриса, но понякога, по дяволите, сякаш разумът я напускаше. Тогава защо не й го кажеш? — каза си той.
Ед знаеше какво ще се случи — тя ще го обори с практически съображения и ще го накара да млъкне. Не разполагаха с достатъчно време, за да създадат междинно звено. И двамата знаеха, че тя има надеждно прикритие и засега бе извън всякакво подозрение.
Но… По дяволите, тази работа се състои от цяла поредица досадни „но“.
ДОБРЕ, НО СИ ПАЗИ МАЛКИЯ ПРИВЛЕКАТЕЛЕН ЗАДНИК!!! — написа той на пластмасовата плочка. Докато тя го изтриваше, в очите й блесна закачлива искрица. После написа своето послание: А СЕГА НЕКА ДА НАПРАВИМ ЗАРАДИ МИКРОФОНИТЕ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ!
Ед едва не се задуши, мъчейки се да сдържи смеха си. И така всеки път — преди рискована работа. He че имаше нещо против. Просто това му се струваше някак странно.
След десет минути двама руски техници, намиращи се в сутерена на сградата, увлечено слушаха звуците от спалнята на Фоли, стараейки се да не изпуснат никаква подробност.
Мери Фоли се събуди както винаги в седем без четвърт СУТРИНТА. Отвъд прозорците беше още тъмно и на нея й мина мисълта — какво ли влияние са оказали върху формирането на характера на дядо й студените и тъмни руски зими… а също и на нейния. Както по-голяма част от американците, изпратени на работа в Москва, вградените в стените микрофони дълбоко я възмущаваха. Понякога изпитваше извратено удоволствие да издевателства над тези, които я подслушват — както се случи предишната вечер, — но нима можеше да се изключи вероятността руснаците да са инсталирали микрофони и в тоалетната. Навярно са инсталирали, помисли си тя, гледайки се в огледалото. Първото, което трябваше да направи, бе да си измери температурата. На нея и на мъжа й им се искаше да имат още едно дете и ето вече от няколко месеца се стремяха към това поне самият процес им доставяше по-голямо удоволствие от руската телевизия. От професионална гледна точка бременността й осигуряваше дяволски надеждно прикритие. След три минути тя си записа температурата в картона, който пазеше и шкафчето за лекарства. Вероятно не още, каза си тя, може би след няколко дена. Все пак изхвърли в кофата за боклук остатъците от комплекта, позволяващ да се открие ранна бременност.
Дойде време да събуди децата. Мери Пат сложи закуската да се стопли. Когато живееш в апартамент, който има само една баня, налага се да спазваш строг ред. Както винаги Ед не пропусна възможността да измърмори, да, не мина и без обичайното мрънкане и оплакване на децата.
Господи, колко е хубаво, че скоро ще се завърнем вкъщи, помисли си тя. Колкото и да й харесваше опасността, свързана с работата в бърлогата на дракона, животът в Москва далеч не беше райски за децата. Еди обичаше хокея, но той нямаше истинско детство в този студен и скучен град. Нищо, скоро всичко ще се промени. Тя ще натовари цялото семейство на самолета на „ПанАм“ и ще отлетят за дома, напускайки Москва ако не завинаги, то поне за пет години. Ще живеят на брега на Вирджиния, ще се возят на яхта по залива Чесапийк, ще се наслаждават на топли зими. Тук трябва да увивам децата като ескимоси в проклетия север, помисли си тя. Постоянно се налага да ги лекуваме от настинка.
Тя сложи закуската на масата точно в момента, когато Ед освободи банята, предоставяйки й възможност да вземе душ и да се облече. По установения ред той се оправяше със закуската, после се обличаше, докато съпругата му се занимаваше с децата.
От ваната Мери Пат чу звуците на телевизора и се засмя пред огледалото. Еди обичаше програмата за утринната гимнастика — жената, показваща упражненията, приличаше на пристанищен докер и той я наричаше „Р-р-работничка“. Еди копнееше отново да зърне рисуваните филмчета — той още помнеше песничката, с която започваше предаването: „Повече, отколкото личи на пръв поглед.“ Мери Пат знаеше, че Еди ще тъжи по руските приятели, но той беше американско момче и нищо не можеше да се промени. Към осем часа без петнадесет минути всички бяха облечени и готови за път. Госпожа Фоли пъхна един увит в хартия пакет под мишница.