— Днес не е ли ден за почистване? — попита Ед жена си.
— Аз ще успея да се върна, за да отворя на жената — увери го Мери Пат.
— Добре. — Ед отвори вратата и поведе шествието към асансьора. Както винаги семейството му излезе преди него. Еди се втурна напред и натисна бутона за извикване на асансьора, който пристигна в момента, КОГАТО ВСИЧКИ СЕ приближиха до вратата. Момчето тутакси ВЛЕЗЕ ВЪтре и заподскача, наслаждавайки се на пружиниращите съветски стоманени въжета. На майка му винаги й се струваше, че проклетата кабина ще се откачи и те ще полетят направо към мазето, но на Еди му харесваше, когато подът се повдигаше и спускаше с няколко сантиметра. След три минути всички седнаха в колата. В това утро зад кормилото се намираше Ед. Когато излязоха на улицата, децата махнаха на милиционера — всъщност служител на КГБ — и той с усмивка отвърна на поздрава. Едва потеглила колата, той влезе в будката и вдигна слушалката на телефона.
Ед се взираше в огледалото за задно виждане, а Мери Пат бе завъртяла външното огледало, тъй че да може да следи какво става отзад. На задната седалка децата заспориха за нещо, но родителите не им обръщаха внимание.
— Изглежда, че днес времето ще бъде хубаво — каза Ед със спокоен глас, което означаваше: „Никой не ни следи.“
— Хм, да. — Действително няма никой. В присъствието на децата се налагаше да подбират изразите. Еди можеше да повтаря всякакви думи толкова лесно, колкото репликите на героите от рисуваните филми. Освен това не беше изключено да са поставили в колата микрофон, свързан с радиопредавател.
Най-напред Ед откара децата до училището, а жена му ги придружи вътре в сградата. В своите топли кожуси Еди и Кати приличаха на две пухени мечета. Когато Мери Пат се върна в колата, лицето й беше мрачно.
— Ники Уогнър се обадила по телефона и казала, че се е разболяла. Помолиха ме да я заместя следобед — каза тя, сядайки в автомобила. Ед избърбори нещо неразбираемо. Всъщност нещата се развиваха идеално. Той включи на скорост и фолксвагенът се озова отново на „Ленинский проспект“. Решителният момент настъпваше.
Сега и двамата много внимателно гледаха в огледалата.
Ватутин се надяваше, че на американците никога не им е хрумвала подобна мисъл. По московските улици винаги има множество самосвали, превозващи материали от една строителна площадка на друга. Високите им кабини осигуряват превъзходна видимост и да те съпровождат такива приличащи си една с друга машини изглежда далече по-малко подозрително. Днес девет такива самосвала работеха за него, а служителите, които се намираха в тях, поддържаха връзка помежду си по защитен от подслушване военен канал за радиовръзка.
Самият Ватутин се намираше в един апартамент в съседство с жилището на Филитов. Семейството, което живееше тук, го бяха преместили преди два дена в хотел „Москва“. Той прегледа видеолентите със записите на обекта — пиещ до безсъзнание — и настани в този апартамент още трима служители на ВГУ. В стената, обща е апартамента на Филитов, бяха вкарали клинообразни микрофони и сега внимателно слушаха как той, залитайки, броди из стаите, зает е най-обичайната утринна работа. Нещо подсказваше на Ватутин: всичко ще стане днес.
Това е свързано с пиянството, помисли си той, докато си отпиваше от чая. По лицето му пробягна усмивка. Навярно един пияница можеше по-добре да разбере друг. Той беше уверен, че Филитов се готвеше по такъв начин за нещо. Спомни си, че когато за първи път видя полковника в непосредствена близост с предателя теляк, Филитов беше дошъл в Сандуновските бани, за да прогони махмурлука, както самият Ватутин. Да, това е правдоподобно, реши Ватутин, Филитов е герой, който се е отклонил от правия път — и все пак си остава герой. За стария полковник, изглежда, не е било лесно да стане предател и вероятно по тази причина той има нужда от алкохол, за да притъпи угризенията на съвестта. На Ватутин му беше приятно, че хората все още смятаха измяната на родината за сериозно престъпление.
— Движат се по посока към жилището на обекта — докладва един свързочник по радиото.
— Ето, идват право насам — уверено каза Ватутин, обръщайки се към своите подчинени. — Всичко ще стане на не повече от сто метра от мястото, където се намираме.